ЗАСТРАХОВАТЕЛ, БРОЙ 7 (168) 13-27 АПРИЛ 2001 г
СТРАХ И БИЗНЕС: УСПЕХЪТ И НЕУСПЕХЪТ, БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА СА СЪСТОЯНИЯ НА ДУХА
“Страх лозе пази! ”, но “Наплашен кон кола не тегли! “ – народни поговорки
БОРИС ГЕОРГИЕВ
Дотолкова, доколкото живеем в едно развиващо се пазарно общество, можем да говорим за страха въобще и по принцип, защото, ако страхът не съществуваше, едва ли би съществувал застрахователният бизнес. Тъй като застраховането съществува навсякъде по света, необратимо се формира и първичният извод, че страхът от различни, да ги наречем с езика на застраховането – рискове, също така всеобхватно съществува и понякога той може съвсем спокойно да се формулира като чисти бизнесинтереси. Следователно “страх” и “бизнес” съществуват заедно и поотделно и много често вървят, така да се каже, “ръка за ръка”. Един бизнесмен застрахова, защото се безпокои от крайния изход на конкретното бизнесначинание, като застрахова обекти или субекти и в изключително редки случаи самото начинание, което е съвсем логично. В същото време обаче в пазарното общество съществува и застрахователен пазар, на който в различни пазарни ситуации, но по принципно еднакъв начин се котират различни застраховаеми рискове. В практиката е прието онези, които обезпечават финасовата страна на рисковете при тяхната реализация, да се наричат “застрахователи”.
До тук едва ли има нещо ново и непознато за широкия кръг читатели дори, но нека сега повдигнем крайчеца на завесата и си припомним, че застрахователите същои правят бизнес и следователно те също имат своите бизнеспритеснения. Часто от тях, при кумулиране на поетия риск, чисто и просто презастраховат тези рискове и така “бизнеспритесненията” им намаляват или се редуцират до приемливи нива. Това също е старо и познато толкова , колкото и самият застрахователен бизнес.Едва ли в това направление да е възможно да се каже нещо ново или кой знае колко актуално, затова, търсейки важното, следва да концентрираме вниманието си върху нещо друго. Беглият поглед върху формиращия се застрахователен пазар и неговите елементарни, статистически обрабтки ни го сочат безусловно – премийните приходи на застрахователите, техните обеми, пропорции и зависимости.
Първият капитален извод в това направление е,че бруто премийните приходи на българския застрахователен пазар относително устойчиво нарастват, но остават незначителни и нека подкрепим този извод със сравнение, макар и елементарно, на застрахователните пазари в Австрия и България, колкото и смело да е това. Смелостта на този анализ идва от желанието да се сравняваме с водещите страни в бранша,още повече че Австрия членува в ЕС, там накъдето сме се запътили и ние. Вероятоно ако се сравняваме с Непал или Афганистан, резултатът би бил по-лицеприятен за нас, но убеден съм само привидно, защото да се сравняваме с тях означава да приемем, че сме изгубили застрахователния бизнес в национален мащаб. Нещо повече – самият Дж. Фентън в бестселъра си “Как да се справим с конкуренцията” ни съветва категрично, да избягваме компанията на губещите и назадничавите, дори в едно сравнение.
По територия и население Австрия е напълно съизмерима с България, също е в ситуация на “валутен борд”, но оборотът от застрахователни премии само на един от австрийските животозастрахователи (и то не лидера), надхвърля в пъти оборота от застрахователни примии на всички застрахователи в България, взети заедно, както по клона “Живот”, така и в общото застраховане. Вероятно биха могли да се намерят много автори, които да обяснят обективните и субективните причини за това явление, но амбициозната задача в случая би изглеждала така: “Нещата променени , затова достойната цел може да се формулира и така: “Да сведем анализа си до един –единствен извод – естествено, най-важния”. Какъв може да бъде той? В началото, макар и с малко аргументи, стигнахме до връзката между страха и бизнеса, презастраховането и други форми на разпределение на риска, но вглеждайки се в официалните и неофициални данни, се налага изводът, че редица застрахователи реално няма какво да презастраховат, защото премийните им приходи почти отсъстват (особено на фона на австрииските такива) и едва ли позволяват съществуване въобще на стопанския субект.
След като няма приходи, формално погледнато, би следвало да няма и поет риск и респективно да отсъстват бизнеспритесненията. Дали това е така? Очевидно – не! Напротив! Убеден съм , че точно при тези застрахователи това усещане присъства най-много. Вероятно някой би казал, че на много места, не само застрахователния бранш, бизнеснамеренията завършват за съжалениес неудача, но едва ли някой би оспорил, че точно това носи най-много страхове. В животозастраховането при сравнение с общото застраховане се вижда от пръв поглед, че проблемите са повече. Тогава можем ли да говорим и ръзсъждаваме, така щото да си мислим, че българите ги е страх повече от проблемите и рисковите на живота, отколкото от биологическия му финал, т.е. от самата смърт? Определено – не! Но въпреки всичко явлението е налице. Според мен неразбирането на същността му, както и неясните формулировки, трактуващи излизнето от тази ситуация, се дължат на необръщането на внимание на факта, че страхът действа и подсъзнателно върху активността на всеки, който има бизнеснамериния, а от там и на преките и косвени резултати от начинанието. Всеизвестно е на всеки мениджър, когато формира бизнесекип, че най-важният критерий за неговите сътрудници е тяхната активност.Потискането и активността чрез страх означава да се повлияе негативно на бизнесклимата въобще, и то в непдозирани мащаби и с много сериозни последствия.
Застраховането не е нищо друго освен функция на потиснатата бизнесактивност в качеството й на математически аргумент чрез подсъзнателно използваните механизми на страха. Естествено, възникват въпросите – кой е виновен и къде са причините за това?
Законите и нормативните актове не магат да бъдат причина, тъй като практически същите закони и нормативни актове действат и в Австрия, включително валутния борд и от тук идва логичният извод, че законодателната и изпълнителната власт са си свършили работата чрез съставянето, публикуването и влизането в сила на съответните закони и други актове. Следователно “кралят не е гол!”, защото липсва презумцията за нарушаване на носещи успех правила, тъй като законът е в действие. В такива случаи българският народ е извел визираното като народна мъдрост – “Царят дава, пъдарят не дава!”. За нас остава да изясним кой е пъдарят, но нека първо да признаем още веднъж, че “царят” не е виновен с едно малко изключение, а то се заключава в това, че той – “царят”, отдели много време за обяснения на несъстоятелни нападки, въпреки че често те граничеха с фрапираща некомпетентност. Според мен не следваше да си губят сили и време в тази посока, защото “Кучетата си лаят, а керванът си върви” – да сте виждали керван да гони кучета? Считам, че трябваше да се направи друго, т.е. да се визира факта, че през последните години производството на капачки за буркани е намаляло двойно – по причина липса на търсене на пазара. Смятам, че си струваше да се направи опит да си отворят очите на зрящите за факта, че пътно строителство с подобни темпове и мащаби в България не е запомнено и мъничко да се разтълкува какво означават тези и други подобни факти.Въпросът не се свежда до това – да се демагогства, че няма дупки по пътищата, има,но има тенденция, която е положителна и съществена, следователно има надежда, а има ли надежда – раждат се усилия, първите резултати водят до ентусиазъм, ентусиазмът води до успех.
В смисъла на казаното до тук можем с абсолютна увереност да заключим, че успехът и неуспехът, че богатството и бедността, не са нищо друго освен състояния на духа. Явно е, законът генерира този процес, но нещо определено пречи, и то още в зародиш – за какво става въпрос? Погледнете водещите и другите, разбира се, заглавия или теми на почти всички масмедии и ще останете с впечетлението затова, че всички като че ли се чудят, защо началото от Библията все още не е факт, но нека сме наясно, че това не е психика на воин и на оптимист, а на военнопленник песимист. В същото време лекарството, противоотровата е от проста, по-проста, т.е. онова, което се случва в България през последните години, е крайно време да намери своята положителна и здрава пропаганда, тъй като пазарната логика гласи следното : “Можещите да измъкнат неможещите чрез механизмите на държавния фиск”. Повече от ясно е каква ще бъде съдбата на можещите и техните начинания, ако не са информирани и мотивирани, или ако инициативата им продължава да бъде заливана с ледена вода , макар че на повечето хора най-лошите им очаквания не са се сбъднали никога , нали? Още по-неприятно е, че внедряването на страха се осъществява на практика с един крайно непотчтен метод – просторечието.
Мисля, че на България трябва малко, много малко, за да разцъфти много, както никога до сега. Трябва малко, много малко, за да ръзцъфти много, както никога до сега. Трябва от душите на българите да се изтрие едно - единствено нещо – страха да правиш бизнес в собствената си страна. Другите страхове, онези, които ние, застрахователите, застраховаме, ще се увеличат, а от там и нашият бранш ще бъде адекватен по размери и коефициент на полезно действие на европейските такива, кой ли не го желае! Считам, че трябва вече да знаем откъде да започнем, за да сложим края на беднотията завинаги – от страха, дето пречи да се видят възможностите, които се предлагат от закона на обществото. Защото, който вижда, ще намери пътя към целта си!