СиВЗК : България трябва да промени законодателството си за да
създаде по-справедлив застрахователен пазар
WF: Българският финансов сектор претърпява драматични
трансформации. Тук, за да хвърлят светлина върху тези промени
са: Георги Борисов и Венелин Георгиев.
WF: Първо, нека да обсъдим предизвикателствата във вашия
бизнес-сегмент.
Георги:
В дейността си ние няма как да сме вън от националната законова
рамка, а тя ни е отделила място, само и единствено в областта на
дългосрочното животозастраховане, поради неясни причини, т. е.
ние дефинитивно сме лишени от съприкосновение с основният
животозастрахователен пазар - този на краткосрочните
застрахователни продукти - защо? Не намираме тази
рестрикция, за кой знае колко важна, но все пак въпросът
витае в пространството без обоснован отговор и до днес. Фирмата
ще постигне значително по-добри резултати и като обем на
продукцията, ако бъдат отстранени някои несправедливи законови
разпоредби в националното ни законодателство, което е друга наша
кауза, като например:
1. При едни и същи условия доброволните пенсии от пенсионните
фондове не се облагат с данък, а застраховките за пенсия се
облагат. Това очевидно е несправедливо.
2. Внасянето на вноските в осигурителните фондове е уредено и
безпроблемно, докато внасянето на застрахователните
премии зависи от настроението на работодателя на кандидата
за застраховане.
3. Данъчните власти и правителството нарушават регламенти и
директиви на ЕС и прилагат двойно облагане, а действията им са
непредсказуеми. Липсва диалог между правителството и бизнеса.
Мнението на г-н Тони Томпсън, представителят на световната банка
за България е, че правителствените институции са регулатори или
клиенти, които следва да се избягват максимално от бизнеса.
WF: Току-що чухме от Георги проблемите, с които се сблъсква
бизнесът; Кажете ни за вашата компания, как се справяте с тези
проблеми и изграждате дългосрочна стратегия за развитието на
бизнеса?
Венелин:
Във вътрешно фирмен план за нас са характерни следните
особености - много мениджъри съветват фирмите да се променят и
преосмислят целите си. От СиВЗК обаче защитаваме противоположна
идея. Поради рестриктивната законова рамка ние изповядваме
продуктова простота и универсалност, тъй-като в противен случай
само бихме обърквали клиентите ни и споделяме три основни
принципа:
1. Ясно различим основен бизнес и основен продукт.
2. Полагаме големи усилия за да поддържаме бизнес модела си,
колкото се може по-опростен.
3. Прилагаме този бизнес модел неотстъпчиво към нови проекти,
еманации и новаторства.
Кооперацията е безкомпромисна относно раздробяване на
асортимента си.
Формулата на „опростявай и повтаряй“ се възприема много добре и
от пазара, като смятаме, че има три начина за прилагане на
модела за повторяемост.
1. Изготвяме все по-ясно определени целеви групи от клиенти -
това са хората, които работят само по трудови договори.
2. В рекламата си се ограничаваме до характерно лого с агресивна
форма поставено на всичките ни книжа и реклами и
алтруистично продуктово съдържание - с нас е лесно и държим да е
така.
3. Невъзможността за раздробяване на асортимента дава възможност
за „постна“ управленска система и икономии - всяка
дейност, която не създава добавена стойност и/или нова
продукция, се смята за излишна, освен ако не е изрично изискана
от закона.
Георги:
Аз бих добавил, че опростеността е
полезен инструмент срещу нарастващата сложност в корпоративните
структури. Предприятията имат естественото свойство да се
разрастват и усложняват. За да се справят с глобализацията,
компаниите започват да използват сложни матрични системи за
управление, назначават експерти за развитието на нови технологии
и правят редица събрания, които стресират необратимо нормалните
служители. Според СиВЗК това е „скрития убиец“ на сегашния тип
бизнес. За да се избегнем това, то трябва да се стремим към
повече простота. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото
направи. Кооперацията постоянно налага и се придържа към
мантрата за простота, но само простота в концепцията не е
достатъчна. Успоредно с нея Кооперацията има следните,
задължителни и неподлежащи на оспорване бизнес практики:
- подмладяване на личния състав;
- възпитание на собствени таланти;
- всички ресурси в пазарно действие и активно
застъпничество чрез AMICE;
- сложните административни задачи да не се решават от големи
групи специалисти.
WF: Венелин, какво желаят вашите клиенти от гледна точка на
осигуряване/застраховане? Предимно корпоративни ли са или
частни?
Венелин:
Имаме всякакви клиенти, но сме се
насочили към най-трудният сегмент - продукти за сметка на
застрахованите лица. Корпоративните клиенти ,често устройват
търгове за застрахователи, които са склонни да предлагат
по-ниска цена. Ние смятаме подобен подход за порочен и не
участваме в такива търгове (обществени поръчки). В условията на
търг онзи, който спечели той предлага и най-консервативни
плащания към застрахованите лица и това неминуемо води до ущърб
на неговата репутация и се разминава с възприетият от нас
алтруистичен подход. Повод за искрена гордост, това е
ликвидирането на практика на текучеството на нашите членове,
като следва да отбележим, че при основаването на фирмата това е
било значителен проблем. От всичките 662-ма учредители, днес
само трима са все още членове, но през изминалата 2014
напусналите Кооперацията са едва 14 лица от общо над 30 000
членове. Борбата с текучеството на застрахованите лица като
компонент от нашата работа е най-незначителният проблем. Не ме
питайте защо и как се случва това, защото вече Вие получихте
отговора - опростяване и алтруизъм в действие и ето Ви
резултата!
WF: Прекрасно! Така, Георги разкажи ми как се подготвяте за
правилата на Платежоспособност II. Знаем, че предстои влизането
? в сила. Как като цяло отговаря секторът?
Георги:
Не съм в състояние да говоря от името
на сектора, но ние вече имаме своите първи впечатления.
Разбрахме пълният смисъл на Директива „Платежоспособност – II”
едва когато направихме самостоятелната си „Собствена оценка на
риска и платежоспособността – СОРП”. „Платежоспособност – II”
„гледа” и напред във времето, като оценява значително по-голям
обем от фактори, които влияят на платежоспособността, докато при
„Платежоспособност – I” погледът почиваше само на оценка от
миналото и настоящето, но има и един скрит ефект. Въпросите,
които ЕОЗППО задава чрез „Платежоспособност – II”, представляват
и огромен обмен на опит и практика на европейските
застрахователи - това беше най-приятната изненада. Опростяването
на дейността от десетилетие насам се оказа и улеснение за
прилагането на „Платежоспособност – II”.
WF: Георги, вашата компания в частност, кажете за промените,
които настъпиха и ще настъпят?
Георги:
От полза се оказа сътрудничеството и членството ни в AMICE,
където ни асоциираха и приеха радушно като пълноправни членове.
Считаме, че това е една от основните причини да сме в крак с
изискванията на ЕОЗППО и местният регулатор, но предстои много
работа в контекста на общият процес. Според нас изготвянето на
самооценките и отчетите е по-сложно и скъпо, но е всеобхватно от
гледна точка на многообразието на различните практики на
страните членки от ЕС. Ясно се очертава и известна либерализация
на инвестиционният процес и оценка на платежоспособността като
несвързаните със застраховането процеси се игнорират, а се
обръща внимание на съчетаването на интересите на застрахованите
и застрахователя.
WF: ОК. И на края Венелин, какво е бъдещето на българския
застрахователен сектор?
Венелин:
Развитието на застрахователният сектор следва развитието на
икономиката и социалното благополучие на гражданите. Колкото
състоятелността и амбициите се увеличават - толкова повече
расте грижата за тях и дълбочината на застрахователното
проникване. В социалната сфера на застраховането правата и
задълженията на бизнеса трябва да бъдат изравнени с тези на
държавата към нейните поданици - поне. В България се наблюдават
трудни процеси на "абдикация" на държавата от
социално-осигурителните дейности и това се дължи на факта, че
държавата ни има такава структура, че все още тя е най-големият
работодател и нейните еднолично собствени креатории осигуряват
населението с пенсии и здравеопазване. Тези механизми са
пригодени и съобразени с други несоциални дейности и работят с
много нисък коефициент на полезно действие. Самата държава не
стимулира частния бизнес, защото вижда в негово лице не отмяна,
а конкуренция и от там се провежда политика не на стимули, а на
рестрикции. Това трябва да се промени, за да станат възможни
пазарните предимства за гражданите.
