СиВЗК - член на AMICE
Европейски стандарт в застраховането


werwer

Оригинал на статията в World Finance

ПАЗАРНА КОНЦЕПЦИЯ  на СиВЗК

„От присъединяването си към ЕС през 2007 г., застрахователният пазар в България е изправен пред множество предизвикателства. Сега  взаимозастрахователните кооперации могат да поемат глътка свеж въздух в индустрията.” Казва Борис Георгиев – Председател на УС и СиВЗК.

Идеята за създаването на взаимозастрахователна кооперация в България датира от есента на 1996 г., когато първите 36 застрахователни договори са сключени през декември на същата година. По това време не  съществуваше специален закон за застраховането, въпреки че в началото на 1997г. такъв закон влезе в сила и предизвести съществуващите застрахователи, че те следва да приведат своята дейност в съответствие с новите изисквания и да придобият лицензи.

В началото на 1997г. 127 български компании са извършвали дейност на българския застрахователен пазар. За да отговори на изискването на закона, застрахователя беше преструктуриран  през март 1998г. от 662 физически член-кооператори и през август 1998г. кандидатства за лиценз за животозастраховане под името ВЗК„Медик-център”, с централен офис гр.Велико Търново. Повече от 100 компании отпаднаха от пазара през този период.

През 2005г. застрахователя реши да си сътрудничи тясно с КНСБ, като промени централния си офис и своето наименование на „Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация – СиВЗК”. Двете организации са много близки в устройствените си планове и извличат взаимна полза от симбиозата. Кооперацията работи сред всички слоеве на населението, но по-специално сред работниците и служителите на трудови договори.

Нашият основен продукт за последните 18 години е имал различни видове пласмент, наименования и сметни основи, но винаги е бил ясно различим.

Членовете, които са само физически лица, са 31 483 души  към 31.12.2014г. Членство в Кооперацията на инвеститори – юридически лица не е позволено от закона. Членовете /притежатели на полици/ се обслужат от 17 служители. Нови договори се сключват само от четирима, трима от които висококвалифицирани служители, заемащи и други позиции и един, който е в процес на обучение. Знанията, които подписвачите  на СиВЗК притежават са в обем от над 1000 страници в различни аспекти на застраховането и друга подобна материя.

Най-голямото предизвикателство за СиВЗК, по отношение на националния застрахователен пазар, е събирането (заплащането) на първоначалните премии на кандидатите за застраховане и популяризиране на ползите от взаимното застраховане в България. В международен мащаб изграждането на справедлива и равна европейска правна рамка за всички застрахователи в България е не само нашата мечта, но и цел, за постигането на която работим заедно с нашите партньори.

 

Опростявай и повтаряй.

Много мениджъри съветват фирмите да се променят и преосмислят целите си. Ние от СиВЗК обаче защитаваме противоположна идея. Ние изповядваме продуктова простота и универсалност, споделяме три основни принципа:

1. Ясно различим основен продукт.

2. Полагаме непрекъснати усилия за да поддържаме бизнес модела си колкото се може по-опростен.

3. Прилагаме този бизнес модел неотстъпчиво към всички проекти.

Кооперацията освен това е безкомпромисна към раздробяване на асортимента. Формулата на „опростявай и повтаряй“ е  най-удачната за нас. Смятаме, че има три начина за прилагане на модела за повторяемост, като например – изготвяне на все по-ясно определени целеви групи от клиенти, като социален статус в обществото. Нашите усилия са насочени към средностатистическото лице – наето само на трудов договор; поддържане на характерно лого с агресивна форма поставено  на всичките ни книжа и реклами и  даване на алтруистично продуктово съдържание, чрез либерален подход към застрахованите в спорни случаи; поддържане на „постна” управленска система, като считаме, че  всяка дейност, която не създава добавена стойност и/или нова продукция, се смята за излишна, освен ако не е изрично изискана от закона.

Опростеността е полезен инструмент срещу нарастващата сложност в корпоративните структури. Предприятията имат естественото свойство да се разрастват и усложняват. За да се справят с глобализацията, компаниите започват да използват сложни матрични системи за управление, назначават експерти за развитието на нови технологии и правят редица събрания, които стресират необратимо нормалните служители. Според СиВЗК това е „скрития убиец“ на сегашният тип бизнес. За да избегнем това, ние се стремим към повече простота. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото направи. Кооперацията  постоянно се придържа към мантрата за простота. Нашият основен продукт, за последните 18 години е имал различни видове пласмент, наименования и сметни основи, но винаги е бил ясно различим.

Ролята на председателя е да опростява сложността на бизнеса и да се придържа към основните принципи и политики, той е основният мениджър на СиВЗК. Считаме обаче, че простотата в концепцията не е достатъчна. Същевременно следваме и следните, задължителни и неподлежащи на оспорване  бизнес практики: подмладяване на личния състав; възпитание на собствени таланти; всички ресурси  в пазарно действие и активно застъпничество чрез AMICE; сложните административни задачи да се решават от неголеми групи висококвалифицирани специалисти.

 

Рискован бизнес.

Новият век започна със сериозен акцент върху насочване на общественото внимание върху риска, както като фрагмент от бизнеса, така и от личния живот на всеки гражданин. Животът без риск е невъзможен и на един много ранен етап от развитието си хората са осъзнали, че могат по-добре да посрещат опасностите, които им поднася заобикалящата ги среда, ако са в групи с други хора. Въпреки всички усилия обаче, в битието на човека трайно се е наложило понятието несигурност, тъй като въпреки всичко рисковете често се реализират, макар и силно амортизирани от социализацията на човешките индивиди. Несигурността, най-често се дефинира, като съмнение в благоприятния изход от дадена ситуация. Всъщност на практика съществуват множество дефиниции и категоризации на рисковете, но за изясняване  целта на нашата пазарна концепция, следва да изходим от корпоративната природа на ВЗК и най-напред ще разделим рисковете на категория №1 - чисти и №2 - спекулативни.

Чистите рискове са рисковете, които включват загуба или в най-добрия случай изравняването на печалба и загуба. Пример за чист риск е злополуката, например временна загуба на трудоспособност от злополука – покрита с подходящо обезщетение, което е компенсирало загубата от доходи и разходите за лечение.

Спекулативни рискове са онези рискове, при които съществува възможност за печалба. Например, инвестирането в акции. Инвестицията може да доведе до загуба, до изравняването на печалба и загуба или до чиста печалба, но причината да се направи инвестицията, т.е. да се пристъпи към спекулативния риск, са изгледите да се спечелят пари.

Намираме засягането на диалектическата взаимовръзка между двата вида рискове – упоменати по-горе, за важна и актуална тема, която следва накратко да разграничи корпоративните субекти – ВЗК и ЖЗАД и дори за в бъдеще, според нас, да се поведе борба за това  - до обществото да достигне ясна и обективна информация за ползите от взаимното животозастраховане и то да бъде самостоятелно дефинирано, а кооперативното животозастраховане да бъде доразвито в Република България - по някой от моделите на ЕС. Взаимното и Кооперативното застраховане в съвременна Европа са различни по между си категории и като цяло различни и от Акционерното застраховане. Взаимното застраховане непрекъснато увеличава качествените количествените компоненти на продуктите си и няма за цел извличането на  корпоративна печалба, докато българските ВЗК са принудени от КЗ да се капитализират ненужно, без да се отчита от законодателя, че платежоспособността се гарантира от правната форма на съществуване на застрахователя. Кооперативното застраховане и презастраховане имат са цел извличането на печалба, но при тях се допускат за членове с право на глас и инвеститори ЮЛ, които основно капитализират застрахователя, докато за българските ВЗК това е забранено, а в същото време се изисква и капитализация за поддръжка на платежоспособност. Развивайки дейност, в тази възможно най-стегната законова рамка в целият ЕС, единствената възможност за съществуване и развитие на ВЗК в Република България се излага в настоящата концепция и в  политиките на СиВЗК.

Основната разлика в характера на сегашните два вида животозастраховане в Република България се поражда от характера на собствеността върху основните (капиталови) и други собствени средства в съответната корпорация – ВЗК или ЖЗАД. Корпоративната собственост се измерва, като се определя по недвусмислен начин, титулярът на собствените средства на единия и/или другия застраховател, съответно ВЗК или ЖЗАД.

При ВЗК това са самите застраховани лица, а при ЖЗАД това са самостоятелна група лица – акционери, а от тук и дефинитивното определение за факта „Кой в какъв риск е направил своята инвестиция?”. За акционерите е ясно, че основният критерий е спекулативният риск, който  поради незадължителният и/или неизискуемият, в някои случаи вторичен инвестиционен процес (за разлика от банките) прави изгледите за успех и положително развитие на спекулативния риск изключително примамливи, особено при прилагането на един мениджърски похват, който условно да наричаме "консервативно'' управление на чистия риск в застраховането.

При ВЗК подобен подход е неморален, най-вече поради причината, че адресата на постигнатият по описаната по-горе схема дивидент, е един и същ. При ЖЗАД ако не се плати дадено обезщетение на едно застраховано лице, това рефлектира правопропорционално върху печалбата на друго лице/лица, т.е. на акционера или онзи, който преследва по описания начин спекулативния риск и собствения си интерес. Подобен подход при ВЗК е безсмислен и абсурден и той най-ясно личи от следния сценарий: „Ликвидаторът на щетата се формализира излишно но настойчиво за изплащане на обезщетения свързани с приетите за носене реални рискове, реализира икономия, като по този начин увеличава корпоративната печалба и я изплаща на ... същото лице”. Този мениджърски подход може да се дефинира и дори в един още по-груб сценарий: „Консервативно плащаме обезщетение с цел да не ощетим ЮЛ (ВЗК), като от действията ни  следва взаимовръзката - да изплатим корпоративна печалба на този пострадал, но само ако е сред живите, тъй като очакваната от него превенция, следваща изплащането на застрахователното събитие,  не се е състояла поради смесване на разбиранията за двата коренно различни метода на животозастраховането, наложени от закона”.

Следва да отбележим, че кооперацията включва в общите си условия и в Устава си възможност за предплащане на застрахователните суми с цел превенция, което от своя страна е точен израз на корпоративната природа на ВЗК, все пак в следващите години този подход следва да ескалира, да се онагледи и осмисли до край пред очите на обществото смисъла от взаимното застраховане и да се предизвикат промени в Кодекса за застраховането, най-вече в духа на Директива 2009/138 ЕС „Платежоспособност II” и съобразено с опита придобит от  контактите ни с AMICE.  

Репутацията на застрахователя е наша първа грижа. Репутацията трудно се изгражда и лесно се губи. Всички  сме отговорни за изграждането и поддържането на репутацията и се стремим към непрекъснато подобряване качеството на нашата работа, към усвояване на нови знания, правим самооценки на постигнатото, учим се от чуждия опит и разбираме важността на съхранението и предаването на натрупаните знания.

Ние носим лична отговорност за изпълнената от нас работа, за опазването на получената информация и на имуществото на Кооперацията, за спазване на правилата за поведение и делово общуване.

Ние работим в среда на взаимно доверие, окуражаваме различните мнения и общуваме открито. Считаме, че приносът на нашите колеги е от решаващо значение за общия успех и се отнасяме с уважение към усилията, които полага всеки един от нас. В СиВЗК се насърчава стремежът към оптимизация на процесите и подобряване на изпълнението на трудовите задължения. Толерират се иновативността, творческите идеи и решения и всяка разумна инициатива.

Възможностите за непрекъснато обучение и усъвършенстване се оценяват, търсят и прилагат. Провеждат се периодични оценки и самооценки на прилаганите практики в работата. Вътрешният и външният опит се събират и оценяват систематично и резултатите от оценката се използват за подобряване на количествените и качествените параметри на работата.

Всеки служител се стреми към непрекъснато усъвършенстване и изпълнява задълженията си компетентно, добросъвестно и отговорно и без да пречи на останалите за същото. Служителите на Кооперацията осъзнават ключовото значение на високата компетентност и личната мотивация за запазването на уникалността на СиВЗК и се стремят да поддържат нивото си на квалификация и развитие в съответствие с най-добрите световни постижения в тази област, както и да предават на колегите си натрупаните знания и опит.

 

 

 

 



Коректност, доверие, отговорност
...защото ни е грижа!
...
Живот! ...нека го направим по-добър!



СиВЗК - твоят избор!