ЗАСТРАХОВАТЕЛ, БРОЙ 7 (168) 13-27 АПРИЛ 2001 г.
СТРАХ И БИЗНЕС I : УСПЕХЪТ И НЕУСПЕХЪТ, БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА СА СЪСТОЯНИЯ НА ДУХА
“Страх лозе пази! ”, но “Наплашен кон кола не тегли! “ – народни поговорки
БОРИС ГЕОРГИЕВ
Доколкото живеем в едно развиващо се пазарно общество, можем да говорим за страха въобще и по принцип защото, ако страхът не съществуваше, едва ли би съществувал застрахователният бизнес. Тъй като застраховането съществува навсякъде по света, необратимо се формира и първичният извод, че страхът от различни, да ги наречем с езика на застраховането – рискове, също така всеобхватно съществува и понякога той може съвсем спокойно да се формулира и като чисти бизнесинтереси. Следователно “страх” и “бизнес” съществуват заедно и поотделно и много често вървят, така да се каже, “ръка за ръка”.
Един бизнесмен застрахова, защото се безпокои от крайния изход на конкретното бизнесначинание, като застрахова обекти или субекти и в изключително редки случаи самото начинание, което е съвсем логично. В същото време в общество съществува и застрахователен пазар, на който в различни ситуации, но по принципно еднакъв начин се котират различни застраховаеми рискове. В практиката е прието онези, които обезпечават финасовата страна на рисковете при тяхната реализация, да се наричат “застрахователи”.
До тук, едва ли има нещо ново и непознато за широкия кръг читатели дори, но нека повдигнем крайчеца на завесата и си припомним, че застрахователите също правят бизнес и следователно те също имат своите бизнес-притеснения. Част от тях, при кумулиране на поетия риск, презастраховат тези рискове и така “бизнес-притесненията” им намаляват или се редуцират до приемливи нива. Това също е старо и познато толкова , колкото и самият застрахователен бизнес. Едва ли в това направление да е възможно да се каже нещо ново или кой знае колко актуално, затова, търсейки важното, следва да концентрираме вниманието си върху нещо друго. Беглият поглед върху формиращия се застрахователен пазар и неговите елементарни, статистически обработки ни го сочат безусловно – премийните приходи на застрахователите, техните обеми, пропорции и зависимости.
Първият важен извод в това направление е, че бруто премийните приходи на българския застрахователен пазар относително устойчиво нарастват, но остават незначителни и нека подкрепим този извод със сравнение, макар и елементарно, на застрахователните пазари в Австрия и България, колкото и смело да е това. Смелостта на този анализ идва от желанието да се сравняваме с водещите страни в бранша, още повече, че Австрия членува в ЕС - там накъдето сме се запътили и ние. Вероятно ако се сравняваме с Непал или Афганистан, резултатът би бил по-лицеприятен за нас, но убеден съм само привидно, защото да се сравняваме с тях означава да приемем, че сме изгубили застрахователния бизнес в национален мащаб. Нещо повече – самият Дж. Фентън в бестселъра си “Как да се справим с конкуренцията” ни съветва категорично, да избягваме компанията на губещите и назадничавите, дори в едно сравнение.
По територия и население Австрия е напълно съизмерима с България, също е в ситуация на “валутен борд”, но оборотът от застрахователни премии само на един от австрийските животозастрахователи (и то не лидера), надхвърля в пъти оборота от застрахователните прeмии на всички застрахователи в България, взети заедно, както по клона “Живот” - така и в общото застраховане. Вероятно биха могли да се намерят много автори, които да обяснят обективните и субективните причини за това явление. Нещата освен да се обясняват, следва да бъдат и променяни, затова достойната цел може да се формулира и така: “Да сведем анализа си до един извод – естествено, най-важният”. Какъв да бъде той? В началото, макар и с малко аргументи, стигнахме до връзката между страха и бизнеса, презастраховането и други форми на разпределение на риска, но вглеждайки се в официалните и неофициални данни, се налага изводът, че редица застрахователи реално няма какво да презастраховат, защото премийните им приходи почти отсъстват (особено на фона на австрийските такива) и едва ли позволяват съществуване въобще на стопанския субект.
След като няма приходи, формално погледнато, би следвало да няма и поет риск и респективно да отсъстват бизнеспритесненията. Дали това е така? Очевидно – не! Напротив! Убеден съм , че точно при тези застрахователи това усещане присъства най-много. Вероятно някой би казал, че на много места, а не само в застрахователния бранш, бизнеснамеренията завършват за съжаление с неудача, но едва ли някой би оспорил, че точно това носи най-много страхове. В животозастраховането при сравнение с общото застраховане се вижда от пръв поглед, че проблемите са повече. Тогава можем ли да говорим и разсъждаваме, така щото да си мислим, че българите ги е страх повече от проблемите и рисковете на живота, отколкото от биологическия му финал, т.е. от самата смърт? Определено – не! Но въпреки всичко явлението е налице. Според мен неразбирането на същността му, както и неясните формулировки, трактуващи излизането от тази ситуация, се дължат на подценяването на факта, че страхът действа и подсъзнателно върху активността на всеки, който има бизнеснамерения, а от там и на преките и косвени резултати от начинанието. Всеизвестно е за всеки мениджър - когато формира бизнесекип, че най-важният критерий за неговите сътрудници е тяхната активност.Потискането и активността чрез страх означава да се повлияе негативно на бизнесклимата въобще, и то в неподозирани мащаби и с много сериозни последствия.
Застраховането не е нищо друго, освен функция на потиснатата бизнесактивност в качеството й на математически аргумент чрез подсъзнателно използваните механизми на страха и естествено, възникват въпроси.
Законите и нормативните актове не могат да бъдат подложени на критика, тъй като практически същите основни закони и нормативни актове действат и в Австрия, включително валутния борд и от тук идва логичният извод, че законодателната и изпълнителната власт са си свършили работата чрез съставянето, публикуването и влизането в сила на съответните закони и други актове. Следователно “кралят не е гол!”, защото липсва презумцията за нарушаване на носещи успех правила - законът е в действие. За такива случаи българският народ е извел визираното, като народна мъдрост – “Царят дава, пъдарят не дава!”. За нас остава да изясним кой е пъдарят, но нека първо да признаем още веднъж, че “царят” не е виновен с едно малко изключение, а то се заключава в това, че той отдели много време за обяснения на несъстоятелни нападки, въпреки че често те граничеха с фрапираща некомпетентност. Според мен не следваше да се губят сили и време в тази посока, защото:
“Кучетата си лаят, а керванът си върви” – да сте виждали керван да гони кучета?!?
Считам, че трябваше да се направи друго, т.е. да се визира факта, че през последните години производството на капачки за буркани е намаляло двойно – по причина липса на търсене на пазара. Смятам, че си струваше да се направи опит да се отворят очите на зрящите за факта, че пътно строителство с подобни темпове и мащаби в България не е запомнено и мъничко да се разтълкува, какво означават тези и други подобни факти. Въпросът не се свежда до това – да се демагогства, че няма дупки по пътищата, има, но има тенденция, която е положителна и съществена, следователно има надежда, а има ли надежда – раждат се усилия, първите резултати водят до ентусиазъм, ентусиазмът води до успех.
В смисъла на казаното до тук можем с абсолютна увереност да заключим, че успехът и неуспехът, че богатството и бедността, не са нищо друго освен състояния на духа. Явно е, законът генерира този процес, но нещо определено пречи, и то още в зародиш – за какво става въпрос? Погледнете водещите и другите, разбира се, заглавия или теми на почти всички масмедии и ще останете с впечатлението затова, че всички като че ли се чудят, защо финала от Библията все още не е факт, но нека сме наясно, че това не е психика на воин и на оптимист, а на военнопленник песимист. В същото време лекарството, противоотровата е от проста, по-проста, т.е. онова, което се случва в България през последните години, е крайно време да намери своята положителна и здрава пропаганда, тъй като пазарната логика гласи следното: “Можещите да измъкнат неможещите чрез механизмите на пазарната държава“. Повече от ясно е, каква ще бъде съдбата на можещите и техните начинания, ако не са информирани и мотивирани или ако инициативата им продължава да бъде заливана с ледена вода, макар че на повечето хора най-лошите им очаквания - не са се сбъднали никога, нали? Още по-неприятно е, че внедряването на страха се осъществява на практика с един крайно непочтен метод – просторечието.
Мисля, че на България трябва малко, много малко, за да разцъфти много, както никога до сега. Трябва от душите на българите да се изтрие едно-единствено нещо – страхът да правиш бизнес в собствената си страна. Другите страхове, онези, които ние, застрахователите, застраховаме, ще се увеличат, а от там и нашият бранш ще бъде адекватен по размери и коефициент на полезно действие на европейските такива, кой ли не го желае! Считам, че трябва вече да знаем откъде да започнем, за да сложим края на беднотията завинаги – от страха, дето пречи да се видят възможностите, които се предлагат от закона на обществото. Защото, който вижда, ще намери пътя към целта си!
