СТРАХ И БИЗНЕС – ІІ

 

 

СТРАХЪТ Е ЕДНА УЖАСНА КОНСТРУКЦИЯ ОТ МИСЛИ, КОЯТО НИЕ ИЗПОЛЗВАМЕ САМИ СРЕЩУ СЕБЕ СИ И ТО ПО ЕДИН УЖАСЕН НАЧИН!

  Онези читатели на настоящия материал, които обичат Уйлям Шекспир вероятно се досещат, за онази част от монолога на Хеката, в който тя прави вярно предсказание за това, че героят от едноименната трагедия ще се яви пред нея:

 

      “…той ще зажаднял, да чуе бъдния си дял… и в миг  Макбет, от техните злини обзет ще се опълчи на борба със разум, смърт, закон, съдба,а ясно като две и две е, че от всички земни грехове - за смъртните все пак таз мнима сигурност е главен враг.”

 

      Лично за мен, ръзсъжденията върху горния цитат са изключително стойностни за развитието на съображенията, от които можем да извлечем пряка полза за обстановката, в която се развива животозастрахователния бизнес в България. И понеже началото го сложихме с един литературно пообработен увод, то ще си позволя по-нататък, да използвам свободно инструментите на сравнението за по-голяма яснота в непосредствените изводи, които считам за крайно необходимо да бъдат направени днес и сега!

 

 

ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

 

     По принцип, застраховането представлява пазарна ситуация на взаимни страхове. От една гледна точка застрахованият търси условия за сключване на застрахователен договор, с който се стреми да обезпечи себе си или посочени от него други лица с парични плащания от страна на застрахователя, при сбъдването или настъпването на определени условия, отразени в самия застрахователен договор.       От друга – застрахователят се стреми да прецизира риска, който поема, като се старае да се информира максимално за конкретните обстоятелства около живота и здравния статус на застрахованото лице. Тук страхът е от недобросъвестност при информирането на застрахователя от една страна на застраховащия по предстоящия застрахователен договор. С други думи, кандидата за застраховане се страхува – дали застрахователят ще плати, а застрахователят внимава дали няма да бъде измамен относно съществени обстоятелства при поемане на риска. В това отношение достатъчно и подробно гореописаните взаимоотношения се регламентират в гл. ІІІ на Търговския закон, но лично аз съм под впечатлението, че в известен смисъл изострената и изнервена пазарна обстановка слага силен субективен отпечатък върху онова, което се случва на практика. До голяма степен се стига до действия, в които се разчита на едностранен арбитраж на споровете, които възникват. Той (арбитражът) се осъществява от надзорното ведомство и като че ли битува разбирането и схващането, че  застрахователят е безкрайно лесна мишена дори за недобросъвестни клиенти, стига да се намери начин арбитъра да изрази мнение или становище в полза на клиента. На практика това се реализира чрез жалби до надзорния орган, от страна на клиентите недоволни от своя застраховател. Много добре зная и разбирам, че жалбите не намаляват, ако ли и над 80% от тях да са неоснователни но застрахователите, АБЗ, както и надзорния орган, почти превърнат в бюро “Жалби” на  жалващи се клиенти, не намериха адекватна позиция, от която да влияят позитивно на процеса на намаляване броя на неоснователно жалващите се клиенти. В дадената диспозиция, когато 80% и повече от жалбите са неоснователни, би следвало застрахователите да се жалват за всичко това. Въпросът е на кого и дали точно това е верния път в създалата се обстановка. Вероятно, за да е толкова живо неоснователното жалване, има обективно действащи причини и считам, че ако си кажем истината и посочим някои съществени компоненти на процеса, можем да си помогнем сами, като се обединим около идеята за качествено свършена работа от триединно съществуващите – застрахователна гилдия, асоциация и надзор. Защото, ако не го направим, все повече и все по-недобросъвестни клиенти ще експлоатират застрахователния надзор, като орган само и единствено служещ за репресиране на набелязан застраховател. Тревогата ми идва от това, че най-недобросъвестните клиенти са на най-предна линия на процеса и е напълно възможно, съгласно закона за вероятностите, в много от случаите те да успяват да подведат така набелязания арбитър, а последиците от такъв “успех” могат да катализират и извикат на живот такива уродливи явления, като превръщането на застрахователните измами в професия.

      Да се опитаме да анализираме всичко това!

 

диспозиция – или, кой с кого, с какво, как и срещу кого?

 

 

       Ако приемем твърдението на, че най-добрия метод за осмисляне и анализ е сравнението, което рисува достатъчно живи картини в съзнанието на заинтересованите лица, то в момента аз се сещам за едно сравнение с нещо, което е почти масово известно и популярно, а именно футболът, като футболни срещи и ранглиста на отборите, участници в първенството. Считам, че сравнението с футбола е добро като идея, защото:

-         футболът е масов спорт;

-         и във футбола отборите се подреждат в класация, както стана модерно да бъдат подреждани в ранглиста и застрахователите по определени критерии;

-         и футбола се арбитрира категорично – на място, по време на срещата и дори след нея;

-         почти всички знаят доста от правилата на футболната игра.

     Да видим как изглеждат през тази призма застрахователите, срещите им с отборите на клиентите, арбитража на играта и поведението на публиката.

      Най-напред за отборите:

     Отборът на застрахователите  е отбор, който по време на срещата трябва да играе по правила, близки с тези на художествената гимнастика – ансамблово съчетание с топка – само и единствено.

     Отборът на клиентите,  на който мълчаливо арбитърът позволява да играе по правилата на свободно избран олимпийски и неолимпийски спорт, се състои от всякакви играчи: от джентълмен-състезатели предпочитащи подходящи правила, адекватни на техния манталитет – до клиенти, близки по степен на културно развитие до най-известния от персонажите на Алеко Константинов. Последните играят най-често в нападение с правилата на американския футбол, кеч, тайландски бокс и пр. и когато са недоволни от развитието на играта засипват рефера с протести.

      Няколко думи за самия рефер:

     Реферът, както всеки футболен рефер има на разположение реферска свирка и картони. Само че при тази игра реферът има поне три картона – жълт, червен и черен. Почти всички знаят за какво се използват жълтия и червения картон, за това ще направим уточнението, че онзи, който види цвета на черния картон, напуска завинаги първенството и спорта въобще. Странното в правилата е факта, че рефера вади картони от всички цветове само на отбора на застрахователите!

       Публиката:

     Публиката като цяло се състои приблизително от половината население на страната. Безспорно още от Римско време е известна поговорката, че “... тълпата има нужда от хляб и зрелища”. Положението с хляба не е много цветущо, но зрелището обещава да е истинско, като се има предвид на кого се вадят картоните и кой засипва рефера с непрекъснати жалби за дузпи. Лично аз оставам с впечателнието, че разправиите по темата отнемат повече време отколкото самата ефективна игра. Нищо чудно! При тези правила ...

     Не намирам сили да опиша детайли от самата игра, защото нямам това право и такъв морал.

     В случая, обаче, най-излишното нещо е емоцията. Истински подвиг би било ако се намерят сили, положението не само да се обясни, но и да се промени, не към размяна на статуквото на отборите спрямо правилата, както и правата дадени на рефера, а към справедливо равнопоставяне на терена, защото публиката гледа и ще освирка играта и спорта като цяло, още повече, че наченките са вече факт.

     Има и други фактори, които затормозяват бизнеса наречен “застраховане” като цяло. В пример на всичко това, бих искал, да посоча отношенията между действащите застрахователи и взаимното опазване на доброто име. Какво имам предвид? Две неща. Първото е обективно, второто субективно.

     Обективен е факта, че класацията, ранглистата на застрахователите прилича на класацията в елитната футболна група: “Левски” и “ЦСКА” от една страна и всички останали далеч назад от тях, с почти еднакви резултати и голова разлика (особено подчертано при животозастрахователите). Тук проблема е в това, че изпадането от “А” групата е нормално явление, докато при застраховането е ненормално, нежелано и знакоопределящо за отношенията въобще.

     Преди известно време в един централен всекидневник се появи статия със заглавие “Банка и муха се убиват с вестник”. Съвсем спокойно можем да добавим и застраховател, особено когато на жадните за пикантерия медии се дава информация в пълен разрез с изискванията на чл. 23 от Закона за застраховането и то от онези, които следва да са точно неговите блюстители, т.е. за едни важи, за други неважи – кое, закона, разбира се! В подкрепа на това отново бих посочил ситуацията с жалбите. Самите коментари за това срещу кого колко жалби има и въпреки послеслова, че практически почти всички са неоснователни, представлява безпардонно нарушение на въпросния чл.23. Друг е въпроса за моралния багаж, не на онзи, който волно или неволно нарушава закона, а  на медията, която става трибуна на самото  закононарушение.

      Субективното в разглеждания контекст е в поведението на застрахователните агенти, в битката им за сключване на застрахователни договори. Тук ще Ви разкажа за случка, на която бях пряк физически свидетел, като ще оставя преките изводи за заинтересованите читатели на настоящия материал.

     В първите дни на тази година на оживена софийска улица в желанието си да преодолея една снежна барикада, преминах покрай млад мъж, който стоеше на шофьорската седалка на автомобила си с отворена врата и разговаряше с една дама на средна възраст, която му предлагаше да сключи задължителната застраховка “Гражданска отговорност” в застрахователната компания, за която тя работи като застрахователен агент. Младият човек се опитваше отчаяно да обясни, че вече е сключил такава застраховка и показа застрахователната си полица. Дамата, застрахователен агент, беше непреклонна и отсече като с нож – “Това не е стабилна застрахователна компания, направи си нова при мен!”

      Искам да споделя, че ми се погади от случилото се и считам, че подобни явления и случаи на отнемане на клиенти чрез най-грубото възможно сравнение с конкуренцията, не са рядкост у нас!

      Всичко това, обективно и субективно има едно лого още от времето на Александър Дюма: “Свободата е накърнена, когато силните подтискат слабите!”

      Предполагам, че всеки мислещ човек, забележете казвам “човек”, следва да бъде наясно, че при раждането на действащата пазарна икономика е напълно нормално да има слаби и последни. Такива винаги ще има! Ненормално, уродливо е силните и нахалните да подтискат чрез сгазване на морала и правилата слабите, а “рефера”, както и останалите институции и организации, притежаващи всички лостове и механизми да не спрат, или поне амортизират този процес.

      В крайна сметка, каквото и да направим, показателен за успех и движение в правилна посока ще бъде факта класацията, ранглистата на застрахователите в България да заприлича поне малко на класацията на английските клубни футболни отбори, където всеки може да бъде шампион, стига да играе добре.

      Повече от ясно е, че в този процес мениджмънтът изисква и предполага дирижиране и делегиране на права и задължения, ведно към всички играчи и точни правила за поведение на публиката. Лично аз смятам, като се позовавам на собствените си и не само собствените си проучвания и информация, относно това как са се справили с подобни проблеми страните с развит животозастрахователен пазар, че в този своего рода мениджмънт, следва, за да се изключат горните негативни явления, да се сторят творчески усилия, на дело и в името на общия успех и морал, а не в мимолетния блясък на репортерските светкавици, следните неща:

      В процеса на дирижиране – единни, валидни за всички застрахователи най-общи условия за сключване на застраховка “Живот”; единен за всички застрахователи актюерски базис, регламентиращ фиксирана и/или максимална техническа лихва, максимален размер на калкулираните в състава на застрахователните премии разноски и извеждане в “клаузи” на покритите рискове, като самите рискове се дефинират еднозначно; законодателна инициатива в посока хармонизиране данъчното третиране на застраховките “Живот” в съответствие с интересите на държавата. (Считам, че сегашното данъчно третиране на дългосрочните застраховки “Живот” е неадекватно на интересите на държавата. В подкрепа на вметката бих призовал читателя да се замисли върху следните въпроси: защо животозастраховките ползват данъчни облекчения и защо дейността на застрахователя се облага така, което пък е световна практика.); всички други разумни предложения и инициативи, на които считам, колегите ще обърнат внимание.

      В процеса на делегиране – “Best advice ...” – справка “Енциклопедичен речник по банково и застрахователно дело” – т.ІІ или “Хипократовата клетва” на застрахователите, създаваща нетърпимост към отнемането на клиенти и използването на рекламни сравнения с конкурентите.

 

ЕПИЛОГ

 

      Считам, че застрахователния надзор, както и да се нарича той, може и следва да бъде могъщ генератор на положителни процеси, като силно се надявам да ни даде, поне мъничко “гръб”!!!

С всичко останало ще се справим сами!