СТРАХ И БИЗНЕС – V

 

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ ЮНАШКА!

 

- ЕСЕ -

 

 

1.     Къде живеем и кои сме ние? Резонен въпрос -  особено, ако приемем, че поне малко от малко е вярно щото битието да определя съзнанието. Редица климатични, географски, исторически факти и фактори особено, ако се изследват безпристрастно, могат да ни помогнат да направим анализ на обстановката, в която се озовахме всички заедно. Можем ли да дефинираме полезна цел и да преминем в организирано настъпление към нея?!

 

Дано успеем – щото вече няма накъде, както и да звучи това!

 

        В праисторически времена огромен астероид или комета – вероятно леден блок с размерите на България ударил Земята. Не става въпрос за космическото тяло налетяло планетата в района на остров Куба, а за друг значително по-късен, катакличен сблъсък. Навлизайки в атмосферата космическото тяло се разцепило най-напред на две части, а след това всяка от тях на по още три. Първите три попаднали на мястото на днешната акватория на Черно и Азовско море. Двете по-големи части от първата тройка формирали басейна на Черно море – самото му дъно представлява две огромни ями с дълбочина над 2000 метра. По-малката трета част заформила Азовско море.

        Втората тройка части, на космическия пришълец, формирала басейните на Каспийско и Аралско море. Енергията отделена при сблъсъка била титанична. Вследствие на удара се появили Кавказ и Стара планина. Балканът, безспорно е най-младонагънатата планина по нашите земи, а  Дунавската равнина и Тракийската низина до този момент били едно цяло. Флората и фауната в района били тотално променени, бликнали стотици минерални извори. Различни автори смятат точно този сблъсък да е причина в районите южно от епицентъра на взрива да настъпят значителни генетични промени у живите същества, а те пък да са причина за появата на най-древните цивилизации като Асиро-вавилонската, Египетската и Гръко-римската. Анализът на интелектуалните възможности на тези цивилизации е меко казано впечатляващ и показателен. Най-много следи са оставили гръко-римляните по нашите земи, а изучаването на техния опит и решения, в различни ситуации, е твърде вероятно да се окаже универсално антикризисно решение -  стига да изходим от чисто прагматични съображения. На  всичкото това отгоре, съществуват множество причини, които следва да се вземат предвид при изследване генома на днешните българи, такъв какъвто е - затова нека си припомним как е възникнал и какво е представлявал древният Рим.

        Първообразът, на най-известното в света държавническо начинание, е възникнал вследствие междуособиците на гръко-елинските градове-държави и основите на поселението му са сложени от троянците и техните правнуци след края на Троянската война, събития описани от Омир в “Илиада” и Вергилий в “Енеида”. По-късно държавното устройство на древен Рим се инфилтрира в първата република, която по-късно се превръща в демократично управлявана империя, с намерение да се ликвидира веднъж завинаги раздробяването на земите около Средиземно море на малки държавици, които винаги затъват в междуособици и кръвопролития – споменът от Троянската война е извикал на живот и съответни политически, верни за времето си изводи. Империята била изградена по древногръцки образец, почти идентично в някои отношения – религия, бит, флот, военно и други изкуства, философия, риторика и др. Разбира се имало е и различия в такива области като граматиката, числената система и пр., но приликите са повече. След имперския възход идва и упадък при такива императори като Нерон, Клод-Албин и Комод. Внуците на троянските предци, имали особен пиетет към земите в околностите на тяхната прародина и особено към днешна България и европейската част на Турция. Такива римски владетели били: Веспасиян, Траян, Адриан и Константин І – покръстил римляните. В римското покръстване бил търсен мотива на монотеистичното обединение в духовната сфера – така необходимо за желаното политическо, териториално и държавно единяване. Както всяка млада монотеистична религия, християнството минава през етапите на жестокостта, вследствие на която следва разграничаване, по теологични и други съпътстващи ги признаци и съображения, в процеса довел до разделянето на Римската империя на Източна и Западна. От католицизма се отделя източното ортодоксално православие.

        Тези процеси са оставили дълбоки следи в историята и са  достигнали до нас, макар и превратно тълкувани дълго време проявили се, най-вече чрез дипломацията на Византия - спрямо граничните на империята народи. Основен и мащабен похват в дипломатическите ходове на ромеите в отношенията им с хуни, българи, маджари и други народи, бил придобиването от тях на федератски статут, който представлявал относителен суверенитет. Били сме народ, който отдавна, преди създаването на Първата Българска държава е имал точно такъв статут. Той се изразявал в споразумения между сюзерена и федератите (васали), които се задължавали срещу заплащане и други особени придобивки и права да бъдат привличани от императора за военно-жандармерийски начинания и действия на територията на цялата империя. Българската конна войска била страшилище за арабите. Запазени са редица източници на исторически сведения, в които се описват победи на българите над многократно превъзхождащ ги противник. Хан Кубрат най-вероятно е бил християнин и безспорно години наред е бил висш военен офицер – генерал, водач на цялата ромейска конница.

 

Тези сведения навеждат на два основни извода: българите са имали подчертано военно самочувствие и са понасяли големи човешки загуби.

 

       В годините между Юстиниян І и Юстиниян ІІ, хан Кубрат стига до извода, че са необходими, с оглед физическото оцеляване на българския народ, определени сепаратистки действия с цел сигурност и пълно интегриране на българите в състава на византийската духовна аура и териториално обособяване южно от течението на р.Дунав. Вследствие на всичко това се появява Първата Българска държава, която в процеса на вътрешното си устройство следва ромейската държавна схема. При Борис І процесът завършва с покръстването на българи, славяни и някои други народи, обединени в състава на новата държава. Абсолютно далновидно, ромеите правят етнически компромис с писмеността, за да осъществят духовно-религиозното обединяване на народите населяващи територията на империята и дори самите те  започват да се гърцизират, но отново под егидата на ортодоксалното православие. Причините за възникването на Първата Българска държава са военно-политически, като очевидно присъства разбирането, че духовното начало в държавността е най-важно! Така, както Римската империя се разделя и то няколко пъти, за да удължи съществуването си с 1000г. така и по подобен начин възниква обособяването на българите в относително независима държава. Процесите са изключително интересни и практически идентични. Общите белези между държавното устройство на Първата Българска държава и Византия са налице – военно-политически структури, търговски взаимоотношения, култура, книжовност, религия, иконопис и др. Възприетата българска азбука е разновидност на гръцката. Има обаче и основни разлики – в строителството на фортификационни съоръжения, данъчните режими, военната повинност и др. Следват възход, войни и падение, както винаги.

        Втората Българска държава възниква по чисто икономически причини, отново чрез сепаратистки действия в най-развития в тогавашната Дунавска територия град – Търново. Търново (Никополис ад Хемус) е наследник на Никополис ад Иструм – строен по образците на древния Рим. Асеневци са българовизантийски аристократи и вземат, като пример и символ-верую, най-удачния пример за подобно начинание, т.е. Първата Българска държава. Втората Българска държава обаче е абсолютно копие на Византия, дори в такива области като строителството и дворцовата йерархия – от Василевса (Царя), кесаря (престолонаследника), нобелисимът (ковчежникът), куропалата (дворцовия маршал) – до стратилата (днес на Самоводската чаршия във Велико Търново има луксозно кафене със същото наименование) все византийски държавно-административни йерархични чинове и степени. Малцина се сещат защо един от хълмовете край днешното Велико Търново от памтивека носи името Трапезица и какво ни носи то като информация.

 

Трапеза (трапеса) на гръцки означава – банка. На този хълм е била “тогавашната БНБ” – факт от който следват други изводи, но крайният такъв след множеството факти е очевиден – каквото в днешно време е останало от Византия сега се нарича България.

 

        Княз Фердинанд достига до същите изводи след редица археологически начинания, обявява независимост през 1908 г. в църквата “Св.Четиридесет мъченици” край Царевец и съставя военен план за възстановяването на Византийската империя. Целта му е военното превземане (освобождаване) на Константинопол (Истанбул). Военният план на Балканската война е типичен блиц-криг – следвало е за около 30 дни да бъде взет Истанбул – толкова време е било необходимо на огромната, но разкапана вече Османска империя да прехвърли войски от Азия в Европа и същият почти успява. Чаталджанския укрепен район, като последен редут преди победата е пробит от Сливенската дивизия, но настъплението им е спряно от ... българската артилерия (…по погрешка разбира се, а да коментирам този факт от военната ни история, просто нямам сили!). По-нататък следват още две войни и окончателното раздробяване на Европа.

       В нашето съвремие Хенрих-Алфред Кисинджър показа и доказа, че именно раздробяваната от времето на кардинал Ришельо Европа, ражда всички световни проблеми. Териториалното разпокъсване предизвиква създаването на военни съюзи и милитаризация, а когато парите отиват  за пушки и бомби, “хлябът не стига” – до 1890 г. Българската армия е по-голяма от тази на САЩ ( „ДИПЛОМАЦИЯТА“ – стр. 29, Х.А.Кисинджър). НАТО и ЕС означават практически военно-политическо и икономическо обединение и още нещо – мир. Видно е, че българската дипломация по време на войните не сработва на особено ниво (изключвам от неудачниците цар Борис ІІІ) и се питам, какво ли трябва да очакваме в условията на задаващия се траен мир. Ние живеем на кръстопът и то голям. Без приемането на България и Румъния в Европейския съюз, Гърция ще остане отрязана по суша от него, а може би и Турция. Щом сме на кръстопътя трябва да бъдем и пътници и пътища, които или по които, да минат или да се пренесат – опита, прогреса, културата, услугите  и стоките – за това трябва ред, а

 

за да има ред управляващите и управляваните трябва да имат едни и същи цели.

 

         Между целите на едните и другите днес има “ножица” и все още се забелязват метастазите на плутокрацията. Основната причина за съществуването на плутократските абракадабри е неустановената собственост. “Комунизъмът” формира т.н. вторично разпределение на национални блага и за обслужването му създаде чудовищна бюрокрация , която вместо да се съкрати, се увеличава в последните години и все още “управлява” процесите на бизнеса, като пречи на всеки и навсякъде неуморно, по стар тоталитарен обичай. По силата на този обичай се получава така, че бизнесът обслужва държавата, а следва да е точно обратното. “Сигурно е държавното!” – казва бюрократът, а частния бизнес се възприема от повечето чиновници, като див и варварски и нищо чудно – знаем добре, коя тоталитарна пропаганда роди тези определения. Българите не са диваци и варвари, а европейците не са нито по-хубави, нито по-умни от нас, нито пък имат нашата история и геном, но са по-културни във взаимоотношенията помежду си и особено в диспозицията – частен бизнес и държавна администрация.

       Няма да се впускам в разсъждения за това що е европейска култура и има ли тя почва у нас, но съм сигурен, щото за всички трябва да е ясно, че културата във всичките й форми е функция на богатството, натрупано по честен и законен начин, а не от рушвети, такси, рекет и пр. други безумни ограничения и спирачки на бизнеса. В днешно време всеки държавник говори за “стягане на гайките и ред”, а за всички е ясно, че над милион българи работят, като плащат данъци и осигуровки, нямащи нищо общо с действителните необходими такива по закон и държавата, като че ли не е в състояние или не иска да си вземе нейното (…защо ли?), а онова, което държавата следва да даде отново по закон, се затруднява до някакъв безкраен абсурд (имам предвид, като пример и то не единствен – данъчните облекчения върху застраховките “живот и рента”, вследствие на което се спъват паричните им потоци напълно – ползват ги под 1% от имащите право на това).

       Явно даденото от закона, се обявява едва ли не за престъпление, ако някой реши да го ползва, и следват доноси и проклятия ту тук – ту там и е видно, че за огромна част от обществото е неясно, какво всъщност е богатството и стандарта на живот за един народ. Скоро си говорих, ей така, с един нашенски гастарбайтер, който разказваше колко е обикалял по света и накрая сподели горчиво:

 

“... Няма по-закъсал народ от нашия никъде”. Заболя ме, защото още навремето Ботев го попита тоя народ – “...бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее...”.

 

        Ако бях националист, вероятно трябваше да се опъна като Хитлер от политическия амвон и да крещя политически бисери във фалцет, но не съм... и слава Богу!!! Само, че аз нямам въпроси или послания към народа, защото сиромашията му е очевадна, а тя ражда “дяволии и Андрешковци”. Смятам обаче, че е време да дефинираме, какво е богатството и стандарта на живот, щото представите на мнозина са направо, живи да ги оплачеш! Някои смятат, че ако сега някой докара в България един параход с пари, че то туй е богатството!?!. Това не е вярно! Богатството на един народ и на една държава се заключава в способността им да мултиплицират паричната си единица, колкото се може повече и по-често по сделки и бизнес, регулирани със закон и данъци и забележете – данъци се вземат и данъци се отстъпват. Във визирания по-горе случай, това е европейско изискване! Не може да се правим на слепи и глухи, когато трябва да даваме и това важи, както за държавата, така и за бизнеса! Не е справедлив обществения договор между едните и другите, когато вследствие на неговото изпълнение от едната страна се търсят само права, а от другата – само задължения! Подобно разбиране си е чиста проба цинизъм, мизантропия и нихилизъм! Вследствие на подобни отношения през 2001 г. средногодишната мултипликация на лева беше около 17 пъти. Когато достигнахме годишна мултипликация в рамките на около 50 пъти почти през зъби се процеди оценката, “че имаме действаща пазарна икономика” – да, ама едва – едва, сега стационираме на около 60-70 пъти, а Сингапурският долар се мултиплицира годишно хиляди пъти, йената и щатския долар – още по-често, кога ще ги стигнем, а? Кой ще отприщи богатството и стандарта на българина, кога ще спре чиновника да натиска спирачката с два крака и с две ръце да дърпа ръчната? Регулираният бизнес трябва да се обслужва така, щото сделките за стоки и услуги да се случват, колкото се може по-често и в колкото се може в по-големи обеми. Толкова ли е трудно да се разбере, че отприщването на процесите ще доведе до изпънати европейски пътища без дупки, до справедливо заплащане на учители, полицаи, военни и държавни служители, до прилични пенсии, до нови клинични пътеки и изтребители, до чистота, ред, културни прояви, весели празници и спокойни делници, и всичко онова, на което се възхищаваме у западния свят!

 

Ето това е то богатството на един народ, а обратното е колкото неговата глупост, толкова и неговото нещастие. Нима го заслужаваме?!

 

2. Крачка назад, две напред! След краха на татарската военна инвазия на Балканския полуостров и Мала Азия, се раждат две бързоразвиващи се в териториално отношение нови империи – Османската и Московска Русия (първоначално столица на Русия е бил гр.Киев). Османците минават Дарданелите и основават своята първа столица в Одрин, а Византия се свива до анклав в рамките на Константинопол. Католическият свят наблюдава завоюването на териториите  на източното православие от османците мълчаливо заради религиозната вражда с ортодоксалната църква. В лицето на инвазията се вижда инструмент, който ще прекърши православието и след това католицизмът с освободителна мисия ще бъде възприет по нашите земи (спомнете си Др. Цанков и средата на XIX век), жестоко нали? През 1386 г. пада София; през 1393 г. – Търново; през 1453 г. на 29 май пада Константинопол; по-късно Хаджи Димитър е отровен; Левски е заловен – знае се как;  Бенковски е убит след предателство; редица автори считат, че Ботев е застрелян в гърба и т.н. Нашенска черна статистика – като лирично отклонение. Как така и защо?!

        В инвазията си турците са спрени пред Виена и първоначалният военно-политически план на католическите християнски държави не е могъл да предвиди, че Владислав Варненчик ще загине край Одесос (Варна), и че православна Русия ще набере изключителна териториална и военна мощ, а Александър Невски ще прекърши рицарите-кръстоносци на Чудското езеро.

        В резултат на всичко това дълги години кардинал Ришельо ще обезкръвява Германия, както ще и да се е наричала тя – по чисто колониални съображения, а свободата за българите-православни и/или католици ще изгрее чак след 500 години. През всичките тези  години впечатлява вътрешната политика на османците. Те запазвали правата на васално подчинените християнски владетели, но въвеждали редица асимилационни закони и “права”. Типичен пример в това отношение е т.нар. кариерно право, т.е. ако трябвали камъни за строеж се плащал непосилен данък за добива им от кариера - но ако ги употребявали вторично, например от стените на Царевец, излизало безплатно. Хитроумно и подло! Българите започнали сами да разрушават светините и историята си – от беднотия и немай-къде! По този начин на Царевец погинали освен крепостните стени и около 30 църкви. Хм, на онзи, комуто душата е между зъбите често му идва в ума максимата – “ясно е, че ще се мре, ами поне да не е днес”, но след време се видоизменя и в една друга максима – “като ще се мре, поне да е с музика”. Примери, колкото щем, с едно мото – “Ако искаш да заробваш и унищожаваш, трябва да угнетиш и доведеш някого до жалко мизерно съществувание”, така е, само че в тези процеси се раждат и идеологии, които се основават на омразата – била тя расова, класова или религиозна и следват от тях чудовищни катаклизми, защото последователите им чакат само един призив – “ЮРУШ”!

       Около Велики Преслав са работили над 100 пещи за изпичане на вар от мраморните квадри, с които е била съградена втората столица на Първата Българска държава. Българите при владичеството на османците не са били роби – имали са права, измежду които и правата да се самоунищожават. Навици запазени и до днес! Византия е империята достигнала невероятна цивилизационна мощ – Юстиниян І се родил като обикновен селянин в селата между Ниш и София и впоследствие станал император на най-възвишената в духовно отношение и най-могъщата империя – Византия, съградил чудото на Средновековието – църквата “Св.София” в Константинопол, завоювал Арабия, С.Африка, Сицилия и Италия, а възкачването му на престола станало по демократичен начин. Някой да има нещо да каже? И днес наследниците на това духовно и историческо богатство не могат да съществуват организирано, като че ли ги е налегнал своеобразен вавилонски синдром – не могат дори да се разбират помежду си, не са в състояние поне да започнат отнякъде, мозъците им са затлачени от черния атавизъм – да се унищожават един друг. Ето в това се заключава липсата на култура във взаимоотношенията – неразбирането, кое е първо и кое е второ. Българите са откриватели на стремето, на съставния лък, на буталните пръстени на двигателите с вътрешно горене, на самолета като бойно средство, на компютъра, намираме ги като световни шампиони по математика, шахмат и какво ли още не?

        Как така този преливащ от интелект геном, не може да се скопоса днес в собствената си държава да се развива здраво, какво му пречи, та с безхаберието си напъди около 1000000 млади българи и българки в странство немили – недраги, какъвто резултат са постигали само османлиите. Съвсем скоро чух президента на  Републиката да казва официално, че днес държавата обслужва чиновника, а следва ли да е така!?! Държавата и чиновника ще трябва да се назорят и да почнат да обслужват бизнеса и сделките така, щото те да се случват все по-често и все по-успешно. Чрез фиска можещите трябва да движат напред и неможещите. Всяко едно общество, когато изпадне в криза отваря абсолютно всички възможности за можещите с цел те да започнат да опитват да правят бизнес – първите резултати водят до ентусиазъм, а той пък води до успех – стига да не караме водата да върви нагоре. Държавата трябва да подтиква непрекъснато бизнеса да ескалира и толкоз!

        Уважаеми, опитах се да разсъждавам пред Вас що годе граждански и ако някой мисли по сходен начин, то това означава, че развръзката предстои, само дето не знаем кога, но ако се запретнем и понапънем, май и това ще узнаем. Зрящи и четящи направете каквото трябва, а пък да става каквото ще. Ние сме българи – значи сме можещи!

 

3. Епилог. Гледам една трамвайна мотриса отправила се в посока Запад и заседнала по средата на пл. ”Възраждане”. Заприлича ми на България – стара, многократно пребоядисвана и очукана, пълна с хора – подплашени, поокъсани, изнемощели и поизпотени от напрежение. От двете й страни шофьорите на лъскави, европейски возила гледат и се чудят ще й даде ли ватманът “ЖЕГА”, че да се отлепи и да тръгне в избраната посока или пътниците ще трябва да слязат разочаровани и да тръгнат пешком към ..... “Руски паметник”!?

 

 

 

 

 

Председател СиВЗК

Борис Георгиев