СТРАХ И БИЗНЕС VІ

 

Солон * и Дракон * или – ВЗАИМОВРЪЗКИ

 

(* - ударенията и върху двете имена се поставят върху втората гласна)

 

КАРАЙ ДА ВЪРВИ!

 

         Виждате ли, по какви пътни артерии се е затичала и запъхтяла, проходилата вече по Европейски - мила, наша пазарна икономика? Нямам предвид настилките, а навалицата, дето расте всеки ден! Явно, потребни са ред и правила, сиреч ЗАКОНИ – казва всеки! Да, ама – какво беше то Закон и Право, какво беше гражданинът и неговите права уредени със закони?

 

         Като стане някоя, очевадна поразия и всички медии, като ни заоблъчват в хор – “Трябват драконови закони, трябват драконови закони! ”. Така ли?! Наистина?! Хайде, де!

         Дали тези, които ги искат знаят кой и какъв е бил Дракон, какви са били законите му и колко работа са свършили на обществото? Колко време ги е имало и къде им е отредила място историята? Всъщност уважаеми, изобщо – знаете ли, какво искаме и какво да искате?

        В тоя ред на мисли, ми се ще да Ви разкажа, какво ми се случи скоро, там където всички пребиваме – по пътищата и какво видях да твори нашенския нрав, като отношение към Закона с една цел – да разберем, защо всъщност е така?

       От цяло десетилетие насам, навъртам три пъти повече километри от установените негласно, санитарно-хигиенни норми. И впечатления, и случки – бол! В началото на зимата, край едно плевенско село, на шосето, ме изпревари един червен автомобил. Тъкмо забързаният приключи маневрата и от храстите изскочи полицай с уверено вдигната стоп-палка. Спряхме и двамата. Полицаят се приближи до червения автомобил, а водачът му – отвори прозореца, нещо каза, нещо показа и униформеният махна с жест, който трябваше да означава – “КАРАЙ НАТАТЪК” и онзи тръгна. На мен, униформеният ми поиска документите и ми нареди да сляза да видя скоростта си на радара. За първи път в живота си заеквайки, попитах офицера,“.. защо счита, че отразената на радарния дисплей, първа производна на пътя спрямо времето от 115 км/ч е скоростта на моя автомобил, а не на онзи, дето ме изпревари и вече тръгваше, подсмихвайки се?“. Полицаят ме дари със служебна усмивка и констатира словесно, че съм превишил скоростта с двадесет и пет лева в час. Каквото и да означаваше тази дименсия – усетих, че е възможно да загубя самообладание, особено след подканящия въпрос – “Какво правим сега?”. Отговорих му, да прави каквото знае и изръкоплясках, тихичко. Когато продължих пътя си с акт в джоба, видях билборд, който зовеше водачите и пътниците, да подават сигнали за корупция на разни адреси. На другия ден изпратих жалба, в която разказах случката на МВР – министъра. След два месеца ми отговориха, че след направената проверка установили, че жалбата ми била неоснователна (… и какво ли трябва да се случи за да е основателна?). Отново изръкоплясках – тихичко, махнах с ръка и сам на себе си рекох “А БЕ, КАРАЙ НАТАТЪК!”.

       Веднъж в едно задръстване, пред Министерство на земеделието, един “Голф-двойка”, на зебра и пред очите ми, полекичка отне предимството на около седемдесет годишен пешеходец, който в миг се оказа обладан от “Сцила и Харибда”, и с настървение огъна задната чистачка на голфа на две, а след това на още две, ритна бронята и удари с вестник по покрива на голфа. Шофьорът изскочи от колата и ядно нанесе на пенсионера, няколко несръчни крошета. Застарелият “чистачкотрошач” се олюля, извади молив и показно записа номера на голфа, като се завайка – “Пребиха ме, пребиха ме, видяхте ли?”. Някой подвикна – “АЙДЕ, КАРАЙ БЕ! ПРЕЧИШ НА ДВИЖЕНИЕТО!”.

        Като гледам, какво става по пътищата и улиците, взех че си изработих навик, като светне жълто, след зеленото на светофара, да натискам спирачката. Да, ама повечето колеги – натискат газта! Една сутрин такъв го отнесох, че ...  Близо до НДК, на едно кръстовище, светна жълтото на светофара, а отсреща дежуреше на видно място полицай, аз полека натиснах спирачката и спрях. Като светна червената светлина, светофарния секундомер, започна да прави обратно броене на 55 секунди, в които аз бях обстрелян, от движещата се зад мен, забързана червенокоса шофьорка на малка “Мазда”, десетки пъти, с квалификации достойни за нашенските стадиони по време на дерби-мачовете. Когато зеленото светна отново, усетих мандибулата си поувиснала, а полицаят отсреща се смееше, че се заливаше и направи онзи характерен жест с ръка, който май означава “ХАЙДЕ, ХАЙДЕ – КАРАЙ ДА ВЪРВИ!”.

 

Да бе, ама накъде?!?

 

        Смешни работи, нали! Всъщност никак не е смешно, защото описаните по-горе банални случки означават само едно, че онези, които прилагат или се осланят на Закона допускат смъртоносна липса на  креативност, а от там идва и липсата на вяра в законовата значимост – въобще,  с всичките отлични оценки, получени в час по назадничавост от държавата и обществото, като цяло! Наследствеността в това отношение е много стара и нищо чудно, човеците винаги да са били носители на положителни и отрицателни черти – важното е, положителните да бъдат изваждани на преден поведенчески план, а обществото да толерира, по всички възможни начини, позитивните творчески изяви и креативността, на онези, които прилагат Закона, защото на практика те управляват обществото. Създаденото недоверие в държавните институции води до акумулиране на откатна енергия, която може да разруши модела на обществото – като цяло и това не е никак, ама никак ново, нито пък приемливо. Ако се вгледаме в историята ще видим, че Левски се е борил не срещу турците като народ, не срещу исляма, а срещу назадничавостта на разкапаната Отоманска империя, като Дяконът е разчитал основно на “кекавостта” на турската полиция по онова време. Но Левски е само младенец на историята в тази посока.

        Добрият закон има праистория  и възраст от 26 века. Дракон бил атински държавник – създал невероятно строги закони, които породили корупция и други пороци, вследствие на което, обществото спряло да функционира. Той бил воден от желание за строг ред и така смятал, че ще се постигне обществен напредък, но се случило обратното, защото никой не искал или не бил в състояние да прилага излишно строгите закони и последствията добили – уродлив отенък. Казано на технически сленг, “стягал Дракон гайките, докато превъртели резбите” и общественият механизъм се увредил фатално.

        След Дракон, на власт дошъл Солон – като пропагандирал война с мегарците, които завладели атинския остров Саламин. В началото, за делото си Солон използвал стихове и песни, тъй като речите подстрекаващи към война били забранени и ораторите се наказвали със смърт. Солон бил толкова добър в начинанието си, че Дракон – сигурен в безпогрешността си  и ядосан на Солон, отменил закона и възложил командването на армията във войната с мегарците нему, а при неуспех командващия го грозяла публична смърт. Солон обаче създал правила и ред в армията, които довели войната до успех. Ентусиазмът на атиняните бил толкова голям, че те осъзнали след победата, щото да им е нужен друг водач. Пребили с камъни Дракон, както и сподвижниците му и предложили властта на Солон през 591 г. пр.Хр. Избрали  Солон за архонт с особени законодателни привилегии. Той приел с колебание властта знаейки, че извисеният дух – винаги среща съпротивата на посредствените, че управниците лесно ги обладава корист и егоцентризъм и това повежда демоса, по пътя на наглостта. Солон преустроил изцяло законите в Атина, като от суровите и безполезни такива на предшественика си – запазил само онези, които се отнасяли до убийствата.

     Солон създавал закони според утвърдените и съществуващи обстоятелства и нужди, а не обстоятелства – според своите проекти за закони! Насърчавал богатите към още по-голямо богатство и научил демоса на нещо много важно – хората разбрали, че обогатяването има висок нравствен смисъл и били подтиквани към сдружаване, доверие и единение. Насърчено било всячески занаятчийството и предаването на занаятите и уменията от родителите към децата. Солон преследвал безделниците и се разделял бързо с онези на обществена служба, които вместо да творят и подкрепят инициативата на демоса – паразитирали, демотивирали народа и си измисляли оправдания, а на предприемчивите дал особени права, насърчавал таланта, трудолюбието, находчивостта и новаторството. Демосът се замогнал и придобил гражданско самочувствие. Солон създал и закон срещу политическото безразличие, тъй като овластеният демос, увлечен във всекидневните си ангажименти, понякога давал власт на нагаждачи, користолюбиви и бездушни люде или дори тирани. Този закон гласял, че при спор или размирици, всеки бил длъжен да вземе нечия страна. Вследствие на това и до днес в Гърция гласуването по време на избори е задължително, а тамошните свещеници и синдикати, като вдигнат хоругвите в защита правата на гръцките граждани (демоса) – на властниците “им се вие свят”, от това дето има да става и си гледат работата, както трябва! Законът в Гърция има за цел, да спомага и способства обществените процеси и наскоро в булевардната практика, това негово качество се прояви пред очите ми, по следния начин:

        Деветнадесет годишен български младеж, се опитваше да закара семейният автомобил до паркинга на хотел, в един гръцки град, където бяха отседнали близките му. Младежът се обърка в здрача и без да забележи знака за еднопосочно движение, неволно навлезе срещу него. Моментално се образува солидно задръстване, а на младежа му “светнаха” ушите от притеснение. Като изневиделица се появи, на мощен мотоциклет, гръцки пътен полицай и кратко размени слова с момчето, предизвикало хаоса. То му отвърна на английски, а блюстителят на реда и закона направи нещо, от което челюстта ми увисна отново ... Чух ясно полицаят да казва: “Ела, писо!” и за всеки случай, повтори още по-ясно на английски: “Follow me!”. Полицаят тръгна пред автомобила на сгрешилия водач, направи път сред скупчилите се автомобили и преведе автомобила по тесните улички до съответния паркинг и направи характерен жест, който явно означаваше “КАРАЙ НАТАТЪК!”.

        Предполагам, че в такива случаи гръцкият закон за движение по пътищата, предвижда приблизително същото наказание за виновния, каквото наказание се предвижда и в българския му аналог, но явно отношението към прилагането му е коренно различно. В случая КРЕАТИВНОСТТА СТРУЕШЕ! С поведението си полицаят, убеден съм, беше истински полезен за всички наоколо – виновни, потърпевши и зрители!

       Преди няколко години, Сергей Станишев в една своя предизборна реч, сподели с публиката, че останал дълбоко впечатлен от един надпис, изписан със спрей, върху някаква стена, който гласял: “Обичам Родината си – мразя държавата си!” и се зарече това да се промени е … ДА, ДА ама НЕ!

       Преди време пък, срещнах част от собствените си мисли в една реч на Президента Първанов, който сподели, че “ .... днешната държава – обслужва чиновника, а не бизнеса!” – от вярно, по-вярно! По стар тоталитарен обичай, държавата от преди 1989 г., определяна като частната собственост на бюрократа (тя държавата), имаше една единствена цел – бой по частната инициатива и собственост, и то не на живот, а на смърт! Добре де, за тогава ясно, ами сега? Нали 90% от икономиката е вече приватизирана и въпроса на въпросите е да върви работата – и производството, и услугите, и социалните дейности с всичките му приходи и разходи и техните производни.  За жалост, все още се намират глухи и слепи безнравствени буквояди, които мило и драго дават, за да се провали някое нестандартно начинание. Все им се ще, правата на гражданите, наужким да ги има (ей така, за европейско лице), а пък всъщност да ги няма!!! Тъй като, понеже ..., обаче ..., защото ... и т.н.

      За разлика от онзи, който работи и прави частния бизнес – бюрократа, като ограничи или не зачете правата на подопечния си ресор, редуцира собствените си ангажименти и отговорности по модела на “отоманските джандари”, макар че по този начин и препятства, и разрушава обществения процес и от това естествено страдат всички. В този случай, бюрократа издига в принцип на поведение, девиза на мързеливия – “Те се правят, че ми плащат – аз пък ще се правя, че работя и няма да си туря отговорност, и няма да проявя креативност, пък да става каквото ще!  Ще си кютам до следващата заплата и толкоз. КАРАЙ ДА ВЪРВИ!”. Да върви, ама не върви! Смъртността в България е най-високата, а стандарта на живот и раждаемостта са най-ниските – в Европа! И не личи някой да е загрижен за това – нещо като геноцидно бездействие! Но за бюрократа, бездействието е и мотив за получаване на отлична оценка и примерно поведение, така необходими за бленуваните премиални.

        Любопитно е, какво следва да бъде логото или мотото на частния бизнес, днес и в България? Може би, като на концлагеристите в Освиенцим – “Трудно се плува в сярна киселина!” и то казано тихичко, за да не ядосаме някой бюрократ, че после ..... Спомняте ли си определението на дядо Славейков за тях?

        Скоро се зачетох в две писма, едното от Председателя на Управителния съвет на АБЗ до директора на НЗОК, в което позовавайки се на изричните текстове в член 243 от Кодекса за застраховането, шефката на АБЗ – търси правата на застрахователите визирани в съответния член на Кодекса и изразява недоумение – защо нещата не се случват, въпреки императива? В отговора от НЗОК се казва нещо, пак  като  „… да, да ама не!“. Иначе речено, държавният орган се поставя в услуга на потенциалните застрахователни измамници и защо пък не? Ами нека да ни мамят, то застраховател ли е – само шпорц!

      Долу-горе, в същата посока е и мнението изразено от НАП, пред кандидати за застраховане, че онзи който ползва, заем срещу застраховка “Живот” – не можел да ползва данъчни облекчения, върху премиите съгласно ЗДДФЛ. Логиката е невероятна – “Как така, хем ще спестяваш и ще се застраховаш, хем и ще вземаш заеми?”. Е и какво от това? Ехооо!!! Ами ако един човек се застрахова и ползва данъчни облекчения за премиите си по член 19 от ЗДДФЛ и вземе аналогичен заем от банка – тогава какво? Пак ли няма да му се зачетат правата? От 01.01.2006 г. правото на заем срещу застраховка “Живот” е изрично уредено в член 240 от Кодекса за застраховането и има дълбок смисъл и значение. Има ли някой представа, колко хора вземат заеми и си правят застраховки със заетите пари? Някой ходил ли е скоро в банка за да види, че най-често заема и застраховката “Живот” вървят ръка за ръка и са задължително условие за съответната търговска сделка, нима някой нещо нарушава? Ама така е то, от десеттина години българските застрахователи са в немилост, но КАРАЙ ДА ВЪРВИ (то вече не останаха такива). Наскоро по време на една работна, словесна надпревара – чух един спец-блюстител на финансовите права, да казва на един дето искаше да си ги ползва “ ..., че имало права и права!”, ей така – по европейски, а на мен мандибулата ми падна, отново!

       Сетих се и за един стар анекдот, приличащ за случая, та Ви го предлагам:

 Лисицата и вълкът, срещнали заека и вълкът рекъл:

-         Зайо, дай една цигара!

-         Не пуша – рекъл заекът – нямам цигари.

-         Я бой, бе – извикала лисицата – цигари нямал, ами какво имаш, нищо! Бой, бой и само бой!

Набили Лиса и Вълчо – Зая, а на другия ден го срещнали отново:

-         Дай една цигара, бе – рекъл ухилен вълкът.

-         С филтър или без филтър – уточняващо попитал Зайо.

-         Я бой, бе – викнала Лиса – не го ли виждаш, че е с дълги уши.

      КАРАЙ ДА ВЪРВИ – това е то, май всички “дългоухи” застрахователи ще трябва да се справят – не благодарение на Закона, а въпреки неговите пазители. Аз пък на всички, които заслужават, от сърце им желая здраве и здрави гърбини, а на всички останали – много им здраве! То какви не бяхме ..., и се създаде една обстановка, дето да се чудиш как да я оправяш, но ще стане! Оставят ли ни на мира – ще научим хората да се застраховат! Застраховат ли се – ще спрат да плачат на държавното рамо – отплатата е достойна!

 

ЕПИЛОГ

 

Скоро в един сутрешен телевизионен блок се загледах и заслушах във воплите на един заекващ от възмущение бургаски търговец, който се жалваше от някакви безпардонни ревизори, дето го обърнали наопаки и посгазили няколко закона, даже ги беше филмирал и твърдеше, че били подпийнали. Мария Мургина ги защитаваше с твърд метален глас и ги оправда пред цяла България, като се позова на разни вътрешни правила – “Законът, не важал пред тях!”. Еврика! Как не съм се сетил до сега да понапиша и аз малко вътрешни правила, щото има два-три закона, дето май не ми изнасят съвсем!

 

 

Председател СиВЗК: Борис Георгиев

 

 

РАБОТНИЧЕСКИ ХИМН

 

Народ – смълчан!

Държава – боса!

Душата става огнена сълза!

 

Народ – велик!

Държава – стара!

Гореща кръв отново ни зове!

 

Човекът сам!

Живот – назаем!

И бедна старост майка ни мори!

 

Страхът е срам!

Лъжата – гибел!

В последната борба ще победим!

 

Чедата ни сънуват детство

в живота си на възрастни деца!

Мечтите някой окраде!

Дотук, ковачи на съдба!

 

Сърцата ни жадуват честен труд!

Да браним своите права!

В единство е наща сила –

един до друг в народната вълна!

 

Ще падаме! Ще ставаме!

В борбата си ще израстем!

Ще падаме, ще ставаме –

и никой няма да ни спре!

 

Да върнем надеждата

в прегръдка от сърца –

с една вълна на Свободата, на духа!

Да счупим оковите!

Да върнем мечтите

Със твойто име Свобода, на труда!

 

 

 

Текст: Иля Велчев

Музика: порф. Найден Андреев

По идея на д-р Желязко Христов