“СТРАХ И БИЗНЕС – VІІ”
ИЛИ
“ХУБАВА РАБОТА, АМА... БЪЛГАРСКА!”
Основата на икономиката е политиката, която се явява неин концентриран израз, а във фундамента на политиката стои умението да се водят преговори, а в умението да се водят преговори, стои онова, което се нарича PR и то предполага при дискусия и обсъждане на важни въпроси, да се взема мнението на всеки, от най-големия – до най-малкия.
За баща на PR-а се счита Иля Еренбург – руски евреин, който чрез промяна на пропагандните методи, обърнал хода на Втората световна война, но за това друг път. Сега имам желание да Ви разкажа един действителен случай:
“В една фирма, в една много известна фирма, в която произвеждат автомобили в милиони бройки, от доста реномирана марка – закъсали за пари. Случва се на всеки, е, почти на всеки. Владеели хората PR-а и събрали мненията на всички работници и служители, за това, как да се икономисат пари?
Най-ценно се оказало предложението на нощния пазач на един от цеховете, който изразил недоумение – защо нощем работи осветлението в цеховете с напълно автоматизирани и роботизирани линии? Ставало въпрос за шестцифрени числа и реализирането на тази икономия на практика, допринесло най-много за успешното излизане на фабриката от финансовата криза!!!”
Като чета и слушам от няколко дни, се сетих за разказаното по-горе и без да претендирам за авторство или каквото и да е друго ”чекотливо” качество или квалификация, реших да споделя с читателите на вестника, следното, относно данъци, застраховки, осигуровки и т.н.
В общи линии, основните законови положения, регламентиращи самообезпечаването на българските граждани с допълнителни пенсии са верни, актуално целенасочени и правилни. В същия контекст могат да бъдат определени до известна степен, като едностранчиви, недостатъчни и непълни по следните причини:
1. Настоящите законови клаузи, регламентиращи самоосигуряването с допълнителни пенсии са едностранчиви, а от там и слабо ефективни на практика, тъй като в тях не се съдържа и не се обосновава интереса и ползата на държавата при осъществяването им в практиката на финансовата система. Опитът в последните години показва, че правата на гражданите и облекченията за тях, предвидени в закона, се удовлетворяват частично и дори уклончиво при поредното актуализиране на законовата база, върху която се развива финансовата индустрия на държавата и/или при опитите за тяхното ползване, дадените по закон финансови облекчения се обезсилват, преиначават и дори обезмислят с административни актове и ходове на различни лица и/или инстанции, ангажирани с бюджетните приходи. От гледна точка на правовия ред, подобно стечение на обстоятелствата би следвало да е невъзможно, но практиката показва друга действителност. Най-често се стига до “патови” ситуации, в които се блокират частично или напълно, усилията за увеличаване дълбочината на застрахователно-осигурителното проникване, чрез протакане и премълчаване отговорите на важни въпроси, относно непрекъснато възникващите казуси. Положителна промяна в отношението към материята, от страна на администриращите процеса, на теория е възможна, но за съжаление, вероятно това изисква неприемливо много време.
2. Законовите клаузи, отнасящи се към осигурителния процес, са непълни, тъй като в така актуалните трактовки на “тристълбовото осигуряване”, на практика липсват разсъждения и становища за значимостта на животозастраховането, относно обезпечаването на гражданите с допълнителна пенсия. В същото време, в законовите разпоредби навсякъде се съдържат предложения за данъчни преференции, не само за допълнителните осигурителни вноски, а и за премиите/вноските за застраховки “живот”.
Считам, че коментарът на някои аспекти от животозастраховането, може да доведе до изводи и ефективни предложения към законодателя, които да удовлетворят едновременно и двете страни – държавата и нейната финансова политика и практика, от една страна и лицата, които желаят допълнителна пенсия, от друга. Мащабите на взаимния интерес могат да бъдат, значителни и за цялостното развитие на обществото и повишаването на стандарта на живот в Република България. Макар и да изглежда странно, първопричината за общата “патова” ситуация по темата, е до известна степен етимологична! В страни с решени пенсионни проблеми, за пенсионното осигуряване и дългосрочното животозастраховане, със спестяване на определена сума, платима в края на застраховката – е възприет един общ термин. Такива страни са Германия, Австрия и др.
В Република България под животозастраховане се разбира покритието на много широк кръг рискове, подробно изброени в Раздел І, Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ), от които рискове, само един едиствен има отношение към обезпечаването с допълнителна пенсия и той е в контекста на Раздел І, т. 1 на Приложението и дори представлява, само част от въпросната точка. С цел верни и точни изводи, следва да се признае, че от рисковете по Раздел І, т. 1 от Приложението, трябва да бъдат изключени всички краткосрочни застраховки и неспестовни рискове, с изключение на риска “смърт”, покрити в т.нар. рискови застраховки “живот” (без спестовен елемент), независимо от тяхната продължителност и с цел да се концентрира вниманието върху застраховките “живот”, осигуряващи застрахователно спестяване и рента- пенсия.
Настоящата редакция на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 определя до 10 % намаление на данъчната основа за доброволно пернсионно осигуряване и до 10% намаление на данъчната основа, при облагане с ДОД, за направените лични вноски за:
§ доброволно здравно осигуряване;
§ вноски/премии за застраховки “живот”.
Налице е фактът, че здравното осигуряване и застраховките “живот”, ползват едно общо данъчно облекчение до 10% върху данъчната основа от една страна, а от друга, терминът “застраховка живот” включва редица рискове, нямащи нищо общо със застрахователното спестяване или пък тези рискове се покриват за сметка на спестовния елемент при калкулирането им в една обща, унитарна застрахователна премия.
До тук, направените изводи следва да генерират и първото предложение към законодателя, тъй като обединяването на данъчно облекчените премии за застраховки “живот” и вноските за доброволно здравно осигуряване – под една обща ставка от 10%, е неправилно, несправедливо и не дава ресурс за проявяване на ефекта от застрахователното спестяване, което както ще стане въпрос по-нататък, е от решаващо и двустранно (за държавата и получателите на допълнителни пенсии), фундаментално значение. Считам за наложителна и една елементарна калкулация и сравнение, касаещо размерите на фискално облекчените вноски за осигуряване с пенсия, застраховане за пенсия и застраховане/осигуряване за болести, неработоспособност и други подобни. Както става ясно, при фискалното облекчаване, следва да бъдат предвидени данъчни облекчения за четири различни мероприятия, обединени в две различни групи, а именно:
Първа група:
§ спестовна застраховка “живот” с пенсионна клауза;
§ осигуровка за пенсия;
Втора група:
§ застраховки “живот” без пенсионна клауза и спестовен елемент;
§ здравни осигуровки;
По отношение размера на предлаганите фискални облекчения, следва изводът, че мероприятията, даващи допълнителна пенсия, следва да бъдат с равни по размер облекчения – и застраховките, и осигуровките.
Мероприятията, осигуряващи плащанията при болести, лечение, неработоспособност и т.н., а именно краткосрочни застраховки “живот” и вноските за здравно осигуряване, имат от 5 до 10 пъти по-ниско относително тегло като цена, спрямо осигуряването и застраховането за пенсии, а от тук и извода, че ако се вземе предвид сегашната база от 10% намаление на данъчната основа за осигуряване с пенсия, то размерът на фискалното облекчение за втората група мероприятия, “краткосрочни застраховки “живот” и “здравни осигуровки”, може да бъде претеглено в размер на около 2% от дохода на лицето.
На онези, които са имали търпението да стигнат до тук, по-долу предлагам проект за редактиран текст на чл. 19 от ЗДДФЛ, а именно:
Чл. 19, ал. 1. Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината, лични вноски за:
т.1. дългосрочно, над 3 години, застраховане със застраховки”живот”, съдържащи в актюерските калкулации на застрахователните премии, спестовен елемент и рентна клауза за изплащане на застрахователната сума в съответните общи условия към застраховката, в общ размер до 20 на сто от дохода за месеца. *
т.2. допълнително осигуряване за пенсия в общ размер до 20 на сто от дохода за месеца.
т.3. рискови застраховки “живот”, несъдържащи в актюерските калкулации на застрахователните премии спестовен елемент, до 2 на сто от дохода за месеца.
т.4. допълнително здравно осигуряване, до 2 на сто от дохода за месеца.
ал. 2 Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен труда за доходите от трудови правоотношения, се намалява с направените през месеца, чрез работодател, лични вноски за:
т.1. дългосрочно, над 3 години, застраховане със застраховки”живот”, съдържащи в актюерските калкулации на застрахователните премии, спестовен елемент и рентна клауза за изплащане на застрахователната сума в съответните общи условия към застраховката, в общ размер до 20 на сто от дохода за месеца. *
т.2. допълнително осигуряване за пенсия в общ размер до 20 на сто от дохода за месеца.
т.3. рискови застраховки “живот”, несъдържащи в актюерските калкулации на застрахователните премии спестовен елемент, до 2 на сто от дохода за месеца.
т.4. допълнително здравно осигуряване, до 2 на сто от дохода за месеца.
ал. 3........................... (досегашен текст)
ал. 4........................... (досегашен текст)
ал.5. (нова) Работодателят е длъжен, да превежда вноските на застрахованото или осигуреното лице, по банков път на застрахователя или осигурителя. ***
* Считам, че данъчните облекчения, визирани на действащата редакция на чл. 19, в размер от 10 на сто са минимизирани и съобразено със средната възраст на населението на Република България, не осигуряват достатъчно натрупване на суми, необходими за получаването на достатъчни по размер пенсии. Размер от 10 на сто е достатъчен, само и единствено, за лицата, които са в самото начало на осигурителния си стаж. Актуалният размер на данъчното облекчение, според мен е в размер до 22 на сто от доходите на лицата, които следва да се обезпечат с допълнителна пенсия, както чрез застраховка, така и чрез осигуровка за такава.
** създаването на ал. 5 в чл. 19 от ЗДДФЛ е необходимо, тъй като не са редки случаите, в които работодателите (особено от т. нар. “сив сектор” на икономиката), безцеремонно отказват да превеждат вноските на работниците и служителите си и по този начин осуетяват на практика правата им за ползване на данъчни облекчения.
С евентуалното осъществяване на предлаганата по-горе нова законова редакция на чл. 19 от ЗДДФЛ, считам, че се отстранява констатираната от мен непълнота в законовата рамка.
По-нататък бих желал да насоча вниманието Ви, върху определените, като едностранчиви законови клаузи и самия генезис на квалифицираната като едностранчива - законова постановка.
Осигуряването и дългосрочното животозастраховане се различават по сметните си основи и имат за цел постигането на един и същ резултат, като определно може да се твърди, че сметните основи на застрахователите са много по-гъвкави от тези на осигурителите и считам, че именно в тази гъвкавост се съдържа и двустранния интерес, за който стана дума по-горе.
Осигурителите работят на принципа на дефинираната вноска за осигуряване. Това би следвало да означава, че законово се слага минимален праг в проценти от направената вноска, която сума следва да се инвестира, съгласно установената от закона схема. В процеса на инвестициите си осигурителите се стремят да постигнат, колкото се може по-висока доходоносност, която рекламират и привличат по този начин осигурени лица от конкурентни осигурителни фондове. В някои страни, по описаните по-горе причини, до 80 % от осигурените лица, сменят в рамките на една календарна година своите осигурители. Такива страни са Испания, Мексико, Чили и др. За привличане на нови осигурени лица от конкурентите, пенсионните фондове, стремейки се към висока доходоносност, често прибягват, скрито или явно, към рискови финансови операции и инвестиции. По тази причина същите са изключително чувствителни към административното ограничаване на възможностите им за инвестиции с висока доходоносност. Тази им чувствителност, до голяма степен не им позволява да бъдат подходящ инструмент, в разположение на бюджета на страната, за решаването на други важни за финансовата стабилност фактори, като дефицит по текущата сметка, инфлация и вътрешен дълг на страната. Такъв подходящ инструмент за решаване на преждеупоменатите въпроси, стоящи пред държавата, са животозастрахователите по дългосрочни застраховки “живот” със спестовен елемент и рентни клаузи.
В сметните си основи застрахователите работят на принципа на “дефинираната” (определената предварително) пенсия. Този принцип може да се формулира и като използване в сметните основи на дефинирана техническа лихва. Тази лихва се ограничава “отгоре” в актюерските базиси, нормативно от надзорното ведомство. Целта на ограничението е застрахователите да не могат да се конкурират, като дефинират предварително високи размери на застрахователните суми и ренти, които могат да застрашат собствената им финансова стабилност.
Застрахователното спестяване винаги може да даде на застрахованите по-високи равнища на пенсиите, чрез отчитане (и сръчното калкулиране, разбира се) проявата на смъртността сред застрахованите лица. За преживелите лица от застрахователната съвкупност, смъртността може и да оказва положително влияние, в зависимост от избраната актюерска комбинация!
Застрахователите и осигурителите във вътрешните си разчети залагат на проявата във времето на олихвителния фактор, съпровождащ инвестициите им и основният въпрос за тях е “дали субективните действия на лицата от формираните съвкупности, ще позволят неговата проява?” (става въпрос за дългосрочността на процеса). С оглед носенето и на риска “смърт” по дългосрочните застраховки “живот”, на застрахователите е позволено да санкционират лицата, които се отлъчват преждевременно от застрахователните съвкупности, тъй като се смята, че те преценяват собственото си здравословно състояние, като добро и “натоварват с риск” оставащите в съвкупността. По този начин застрахователите, за разлика от осигурителите, управляват стопански по-ефективно създадените от тях съвкупности в полза на онези, които остават застраховани, съгласно условията на застрахователните договори и същите не са толкова чувствителни към доходоносността на реализираните инвестиции за покритие на техническите резерви.
Именно в описаните по-горе възможности за гъвкави реакции от страна на застрахователите, се съдържа възможността пенсионните проблеми в Република България да бъдат решавани, като от закона, освен да изисква, има голяма възможност и да се предлага значителен финансов ресурс, именно на онзи, от когото се очаква да синхронизира интересите, т.е. държавата, по следния начин:
Ограничаването на техническата лихва на застрахователите в Република България е в размер на не повече от 3,5% на годишна база (НРМОТЗР). Това на обикновен език означава, че ако един застраховател управлява средствата (еквивалентните активи) от техническите си резерви с годишна доходност 3,5%, то сметките му ще излязат верни, а ако застрахователят е изградил сметните си основи при техническа лихва по-ниска от максимално допустимата и реализира доходоносност от 3,5%, то застрахователят ще получи излишък от средства за покритието на техническите си резерви за в бъдеще. Ако ЗДДФЛ се промени така, че спестовните застраховки със срок, да кажем 15 години и повече, не се облагат с данък на изхода, при ползвано фискално облекчение на входа, то това означава, че може да се очаква “бум” в дългосрочното застраховане, по чисто комерсиални съображения на застрахованите и най-вероятно – настойчиво рекламирано от самите застрахователи, с цел изгодно спестяване!
Евентуалните опасения от това, че “бумът” в дългосрочното застраховане, настъпил заради лихвите и дивидентите, които застрахователите начисляват, плюс калкулирания към премията отстъпен данък, който щял да ощети държавата (?!), спокойто могат да бъдат компенсирани с една промяна в КЗ, с която задължително 50% от премийните (математическите) резерви на облекчените с ДОД застраховки, да бъдат инвестирани в ДЦК, които могат да са с годишна доходоносност не повече от 3,5%. Това означава “бум” на много пари, предоставени на държавата за дълъг срок от време – 15 години и повече, при желана доходоносност, не по-голяма от 3,5%, като за практическата реализация на описания процес, по-долу предлагам следните законови промени, както следва:
1. В ЗДДФЛ ПРЕДЛАГАМ СЛЕДНИТЕ НОВИ РЕДАКЦИИ НА:
Чл. 13, ал. 1., т. 14. (придобива две подточки със следния текст)
т.14, подт. 1. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие по застраховки от Раздел ІІ, Приложение 1 към КЗ.
т. 14, подт. 2. По спестовни застраховки “живот” с пенсионна клауза и със срок не по-малък от 3 години – застрахователните суми, платими при “смърт” или “изтичане на срока”.
Чл. 38, ал. 8, т. 1. Откупуване или връщане на застрахователните премии на застрахования по застраховки “живот”.
Чл. 46, ал. 2. В случаите на обратно откупуване на застраховките “живот” и/или връщане на застрахователните премии на застрахования, преди да са изтекли 3 години от началото на договора – данъкът по чл. 38, ал. 8 е в размер от 7 на сто.
2. В КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО ПРЕДЛАГАМ КАТО НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНА СЛЕДНАТА НОВА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 74, АЛ. 1, Т.3:
Чл. 74, ал. 1, т. 3. Неограничено в активи по чл. 73, ал. 1, т. 2, но не по-малко от 50% от математическия резерв, служещ за покритие по спестовни застраховки “живот”, за чиито премии се ползват данъчни облекчения от застрахованото лице по ЗДДФЛ или работодателя по ЗКПО.
Ако се направят изчисления, става видно, че се касае за значителен финансов ресурс, който ще се предоставя ежемесечно на държавата с бъдещо задължение за плащане, настъпващо едва след 15 години и то с напълно приемливи лихвени равнища. Оставащите 50 % от техническите резерви на застрахователите, които не са инвестирани в ДЦК, могат да им послужат и да бъдат инвестирани при друга доходоносност, съобразно техните разбирания. По-долу предлагам на вниманието Ви, с цел размисъл и следната калкулация:
“Ако приемем, че брутния размер на фонд “Работна заплата” в Република България, служещ като данъчна основа за облагане с ДОД, възлиза на около 1,5 млрд.лв./месечно и към тази сума се добавят доходите на всички еднолични търговци, както и сумите за дългосрочни застраховки, платими от работодателите (по ЗКПО) и разпределените печалби измежду физически лица, съдружници в дружества – печеливши по смисъла на ЗКПО, става видно, че данъчната основа, върху която би се разпростряло данъчното облекчение, предвидено в чл. 19 от ЗДДФЛ, възлиза на сума, близка до 3 млрд. лв./месечно - отделно за калкулацията на резервите, които ще се инвестират в ДЦК, спомагат и застраховките, платими от работодателя. Сумата, която подлежи на данъчна преференция, в разглеждания случай, би възлизала на около 300 млн. лв./месечно при сегашната редакция на чл. 19 от ЗДДФЛ. С достатъчна за практиката точност, ако се приеме предлаганата промяна в чл. 73 от КЗ, може да се счита, че средно годишно на държавата ще се предлагат инвестиции в дългосрочни и нисколихвени ценни книжа, суми от порядъка на над 1 500 000 000 лв. Тази сума може да се коригира (завиши) при евентуалното увеличаване и задължаване на застрахователите да инвестират задължително в ДЦК до 70% от техническите си резерви (разумен праг).
Следва да се има предвид взаимовръзката, че с ръста на доходите – ще расте и техническия резерв на застраховките, а от там ще се увеличава и средно годишната сума на инвестициите в дългосрочни ДЦК. Както става видно, предлаганите промени “изваждат от оборот” суми, които в близкосрочен годишен план, следва да възлизат на суми от около 2 000 000 000 лв., което начинание следва да осигури достатъчно парични суми “за старост” и да окаже антиинфлационен натиск върху финансовата система на страната.”
Не бива да се игнорира при разчетите и факта, че след изтичане на 15 годишния срок, бъдещите задължения за изплащане на натрупаните от инвестицията в ДЦК суми са рентно-анюитетни, т.е. ликвидността на активите ще се осъществява постепенно за срок не по-малък от поне още 20 години и то при постоянен, “свеж” поток от нови застраховани.
В заключение считам за неправилни и несправедливи разсъжденията, направени напоследък пред медиите за премахване на данъчните преференции за личните вноски за застраховки “живот” и пенсионни осигуровки, поради въвеждането (?!?) на “плосък данък” в размер от 10 на сто от доходите, по следните причини:
1. Застраховките “живот” и пенсионните осигуровки са огледалната проекция на задължителните осигурителни вноски към НОИ и НЗОК върху полето на частния бизнес. Абсолютно несправедливо е задължителните вноски за социално осигуряване в НОИ и НЗОК, да са необлагаеми с ДОД, а вноските за доброволно допълнително застраховане и/или осигуряване, да са облагаеми с такъв данък.
2. Максималният размер на осигурителния праг в НОИ е бил винаги определен и фиксиран, т.е. едно лице и да иска, няма право да се доосигури в НОИ. Именно поради тази причина, брутният номинален размер на вноските в НОИ и НЗОК – трябва да е равен, най-малко на облекчените с ДОД доброволни вноски за дългосрочно застраховане и/или доосигуряване. Ако се вземе предвид, че към настоящия момент, вноските за задължително социално осигуряване (за сметка на работодателя и работещия), са в размер на около 30% от брутната заплата на осигурения – брутните облекчения за пенсионно застраховане, плюс пенсионно и здравно осигуряване, възлизат на едва 20%, то справедливо е да се очаква увеличение в размера на данъчно облекчените вноски, а не обратното (!!!) и то независимо от прилаганата ставка на ДОД.
Е П И Л О Г
УПРАВЛЯВАЩИ И ЗАКОНОТВОРЦИ
ГОСПОДА,
Майсторлъкът в политиката, дипломацията и другите им производни, които модерно нарекохме PR, се заключава в това, да действате тъй щото непрекъснато управляваните, да чувстват, че стоите до тях, а не срещу тях. Да чувстват (управляваните), че когато е нужно, стоите зад тях, т.е. зад гърбовете им, а не зад други части от тялото им!
Свети Йоан Рилски ни завеща – “Онзи, който иска да е по-горен и да управлява другите, да им бъде слуга!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СиВЗК: Борис Георгиев
