“СТРАХ И БИЗНЕС – VІІІ”

или
“Българийо, за тебе ли умряха те ?”

І. Как умираха те?

   Петък е, 1 август 1918г., 1044 ден от войната. Почивен ден за войската. Честват се петнадесет години от Илинденско-Преображенското въстание. Ротните командири изнасят преди обяд беседи сред войниците за хода и значението на въстанието. Вследствие на активна аеропланна дейност на врага, над Кожух планина, в близост до позициите на 18-ти ПЕХОТЕН ЕТЪРСКИ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР ФЕРДИНАНД ПОЛК, са разпръснати позиви изписани на хартия със съдържание позорящо Българските правителство, войска и народ.

   Цели 40 години, за близо три милиона българи, останали извън пределите на родината, след руско-турската освободителна война, България е символ, трепет, светлина и надежда в непрогледния мрак стелещ се от сенките на отомани, мегалисти и сърбомани. Осемнадесети пехотен Етърски полк е елитно подразделение от състава на V-та Дунавска дивизия, чието обучение, развитие, въоръжение и изграждане на бойна ловкост се намират лично под шефството на цар Фердинанд.

   Реакцията, спрямо обидите към Родината е мигновенна – патрулно нападение на връх Остра чука, с цел залавяне на пленници и унищожаване на щаба на първи батальон от 122-ри бисзуавски (френски) полк. В 21,30 часа патрул съставен от 36 доброволци, отлично въоръжени и владеещи българското бойно изкуство с щик, огън и приклад, проникват в тила на врага, откриват батальонния щаб, като хвърлят върху него около 150 броя ръчни гранати, пленяват двама офицери и трима войници. Успяват да се изтеглят зад линията на фронта, където ги застига вражеска артилерийска мина и убива на място командира на патрула и още седем български войни, а ранените са седемнадесет. Ранените и здравите войници успяват да пренесат телата на загиналите си другари и да доставят пленниците живи в предните застави на полка. На другия ден 3 август 1918г. в 18.00 часа телата на загиналите герои са погребани в общ гроб в училищно-църковния двор на с. Негорци, общ. Гевгели с военни почести. На гроба им е издигнат величествен мемориал, в последствие осквернен – така, както през следващите почти сто години се оскверняват и множество други национални градивни усилия и народни светини, но за това малко по-нататък.

ІІ. Релацията

   Отново си спомням предизборна реч на бившия премиер Сергей Станишев, в която той говореше за изписан нейде и прочетен от него надпис гласящ: „Обичам родината си – мразя държавата си!”. Дълбоко впечатлен от надписа бившия премиер, споделяйки написаното в цитирания надпис за истина в речта си, даде дума статуквото да се промени и изкара целия си мандат в „усилия за това”, ама, като че ли не би! Тъкмо обратното!

   Скоро слушах един държавник, разпалено да твърди, че задачата на държавата е да създава все по-добри условия за бизнеса, но не разбрах за коя държава става въпрос (във всеки случай подобно нещо в България, до момента,за последните 20 години – определено не се случва). Преди известно време пък срещнах един човек, който най-напред работел като данъчен служител, след това в КФН (имали сме служебни срещи – от там го познавам) и накрая решил да напусне държавната служба и да прави частен бизнес. Поговорихме за това – онова и стигнахме до неизменния за подобни разговори въпрос – попитах го с какво се занимава сега, а той ми отговори, че бил смазан от бюрокрация, некомпетентност и корупция и на свой ред той взе, че ме попита: „ А бе – как се оправяте с такива като мен? Когато бях на държавна служба чиновник, въобще не се замислях в работата си за онова, което причинявам на отсрещната страна (хм, на отсрещната ли? На цялата страна любезни ...), но сега съм ужасен от действителността. Кажи ми, как успяваш да се справиш?”. Отговорих му кратко – „Със зор!” и ми домъчня, не за него, не и за мен, а за ония около 200 хиляди войни сложили кости в гроба за свят и свободен живот в България и оставили сираци и поколенията им на нещо, което отдавна съществува и до сега си има една квалификация, която най му прилича – чиновнически произвол с всичките му производни. Клакьорите му, като че ли четейки в отврат, като в „кодекс гигас” най-често лицемерничат и залъгвайки обществото, често без особен повод или дори с лукави подбуди, въртят чиновническия камшик смело, макар и неумело и все пак настойчиво. Някои бюрократи дори се опитват да управляват държавни ведомства или техни подразделения, като частни ООД-та, дотам преяли с правомощия, че възприемат и то насериозно, държавата като своя частна собственост.

ІІІ. Невероятни факти.

1.         Такива са залегнали в официалните пространствени разсъждения върху няколко страници, предизвикани от искане за одобрение на собствени средства съгласно чл.11 от Наредба 21 на КФН, с които се оспорва размера на разликата при сравнението на нето-премийните и цилмеровите резерви на един и същ портфейл, като се прави крайния извод, че подобно нещо не съществува? Сиреч, оспорва се размера на разликата между премийни резерви по едни и същи застраховки изчислени по два различни начина, като в крайна сметка се твърди, че ако по една или група застраховки изчислявате нето-премиен резерв, а след това по същите тези застраховки изчислите цилмеров резерв, то не съществува разлика между двата резерва! Да, да – искате собствени средства, ама няма!

2.         А какво ще кажете за компетентността на някои анализатори на портфейли, на които по рискови и допълнителни застраховки „Живот” им се привиждат цилмерови квоти и ако се оплачете за това по предвидения от закона ред, Ви белязват, като черна бройка и Ви тормозят с мълчаливи откази и проверки цяла година, изискват Ви в задушаващи срокове десетки хиляди документи и стотици хиляди числови позиции подлежащи на прецизни изчисления, като по този начин не Ви оставят друга алтернатива, освен да задължите подчинените си да работят, включително и в почивни дни, като Великден по повече от дванадесет часа, т.е. класически тормоз и качествен стрес за персонала.

3.         Или пък да Ви наложат принудителна административна мярка с печатна смислова грешка, която Вие изпълнявате дословно и пунктуално а след това, вероятно по силата на нравствен дефицит, да се огласи, че Вие, а не те грешат.

4.         Но най-свежарски при нас е случаят, в който ни се дават специални указания за това как да съставим официален отчет, а след това ни актуват с тежки изводи, за това защото сме съставили документите съгласно техните указания, като свидетел на актосъставителя е лицето дало ни съответните указания!

„...проста, да падлудейш!”

5.         Все пак уникумът се съдържа в писмо изх. № 04-13-72/17.05.2010г. на бившия ръководещ управление „Застрахователен надзор” в КФН г-н Емил Атанасов до Министъра на финансите. В писмото накратко казано се съдържа следната информация:

   Емил Атанасов уведомява г-н Дянков, че:

1.     СиВЗК извършва счетоводни прихващания.

2.     Членовете на СиВЗК, често ползват данъчните облекчения по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ.

3.     Застрахователните премии, които СиВЗК договаря не са фиксирани а в договорите е оповестен начина за тяхното определяне, макар действието да е позволено от чл.184, ал.3, т.6 от Кодекса за застраховането.

4.      СиВЗК, в договорите си, интерпретира (обяснява със свои думи) данъчното законодателство, въпреки че сме длъжни да го правим съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1, т.12 от Кодекса за застраховането.

5.      СиВЗК в официалните си книжа, оповестява на получателите на заеми, че заемите не са доходи и върху тях не се начисляват данъци и осигурителни вноски.

   Ако писмото беше адресирано до мен, вероятно бих отговорил по следния начин: „ Да, така е г-н Атанасов, така го правим и така следва да се прави:

-         какво от това, че правим счетоводни прихващания и скъсяваме парични потоци, това е действие, което следва да се поощрява и дори държавата се стреми към него.

-         какво от това, че някои членове ползват данъчните облекчения и други права дадени им от закона. Та нали правата са за това за да се ползват от онези, които могат и имат възможност за това.

-         какво от това, че спазваме записаното в Кодекса за застраховането, та нали застрахованото лице трябва да е информирано напълно, а не до някъде.

-         какво от това, че поясняваме ЗДДФЛ на някои обикновени хорица?”.

   И пак да, да, ама не – както казваше един наш журналист. Така излиза, като че ли на мнозина чиновници май им се иска правата на гражданите да ги има на книга – така, да се похвалим в Брюксел, ама да не се ползват, тъй като, понеже, обаче, защото, в крайна сметка – а бе я го дайте тоя тука, дето права му са се приискали!

   Във всеки случай недейте да оставате с впечатлението, че всичко това е куха фасада – отвътре нея има намерения, които по своята безпардонност, надминават всяко въображение, само че с тях първо ще се запознае прокуратурата. Като казвам прокуратура си задавам сам риторичния въпрос „ Защо г-н Емил Атанасов, ако е открил нещо нередно в дейността на СиВЗК – не се е възползвал от правото си по чл. 16, т.22 от Закона за КФН т.е. да уведоми прокуратурата, ами с жалкия си донос, нарушава Конституцията на Република България, чл.2, ал.4 от Закона за КФН и клетвата положена пред Народното събрание по чл.5, ал.3 от Закона за КФН, ей така, като че ли ги няма.

   Да си призная честно, четейки последното изречение от въпросното писмо „че авторът остава на разположение за в бъдеще и т.н.” т.е. готов е и за в бъдеще да нарушава цитираните по-горе законови разпоредби, класирам този хомофобски хобизъм на първо място, съобразно контекста на собствения ми кръгозор и смисления си живот, в който вече половин век събирам впечатления.

   В допълнение на всичко картината се допълва от факта, че честни служители на КФН в желанието си за разграничаване от действията на група самозабравили се служители ме уведомяват и за, да го наречем странното поведение на едно друго лице, вероятно „държало ръката” на г-н Емил Атанасов и подписала всичко онова, за което стана въпрос по-горе и което взриви търпението и търпимостта ми.

   Най-искрено съжалявам, че всичко това, а то е само върха на айсберга, се случва в бранша, случва се в небанковия сектор на финансовата индустрия на страната, случва се в България!

Не за това умряха те!

   На мен, както се казва, просто ми дойде до гуша, а пред гроба на един от малкото ми истински приятели се заклех да не мълча повече и всеки, който си го търси да си го намери – „зъб за чене, око за две”.

   А всъщност всичко е много, много просто за изправяне и може да се случи, ако бъде пресечена възможността лукави чиновници да преяждат с правомощия. Този процес се генерира от онези текстове в Закона за КФН, които гласят, че „ ... обжалването не спира изпълнението на съответния административен акт ... „. Защо и кому е потребно да е овластен с правомощия подобни на онези, с които е разполагал йезуитския орден на Игнаций Лойола? И защо застрахователите са лишени от възможността да ползват наравно с всички останали реален арбитраж, особено на фона на описаната по-горе действителност.

  Тъй като обаче добре знам, че никоя власт не обича да се разделя с правомощия, искрено се надявам, че новият екип на КФН ще прояви качества на нравствено свръходарени люде, иначе – горко на застраховането, въпреки че иносказателният прочит на чл.2, т.2 от Кодекса за застраховането, гласи само едно – „Дайте гръб на застрахователите!”. Дано, за теб Българийо!

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СиВЗК: Б. Георгиев